— По-силно — изсъска през зъби, мразейки се заради тази молба.
Дланите й го стиснаха по-силно, движението им нагоре-надолу стана по-бързо и мъжът изпита срам, когато дрезгаво й каза, че трябва да вземе чашата. Светът се превърна в бяла мъгла от удоволствие, докато свършваше мощно. Опита се да си напомни, че трябва да диша. Невероятната наслада продължи дотогава, докато жената не освободи пениса му.
Новия вид едва си поемаше въздух, и като се опитваше да успокои дишането си осъзна, че вече познава истинския ад. Не само че Бека нямаше да го погледне никога отново, без да си спомни на какво бяха способни злите служители на Мерикъл, но и щеше да вярва, че той е жалък мъж, който не може да задържи семето си достатъчно дълго, за да може да й достави удоволствие, ако споделяха секс.
Лека милувка докосна кожата му и косата й го погъделичка, когато тя се наведе към него.
— Всичко ще бъде наред — прошепна младата жена. — Ние сме един екип и заедно ще преминем през това. Още шест пъти. Това е всичко.
Заля го вълна от ярост. Тя се опитваше да го успокои, да го убеди, че ще оцелеят по някакъв начин — той дори и в това се бе провалил. Успя само да кимне, не се доверяваше на себе си да срещне погледа й, в случай че тя го гледаше със съжаление. Нямаше да може да го понесе.
— Така да бъде. — Опита се гласът му да прозвучи твърдо и силно и се надяваше, че Бека няма да изгуби цялото си уважение към него.
Глава 8
Брон беше толкова тих, че Бека се притесни за него. Тя приключи с отвратителната на вкус овесена каша, която бе преварена и студена, и почти му завидя за кървавите пържоли, които му бяха дали. Младата жена седеше на леглото в клетката, а той бе седнал по турски в далечния ъгъл, с чиния в скута си и избягваше дори да поглежда в нейната посока. Държеше се по този начин, откакто бе взела последната проба от спермата му и онези тъпаци се бяха върнали, за да ги отведат обратно в килията.
— Как са пържолите? — Зададе му първия хрумнал й въпрос, само за да провери настроението му.
— Студени. — Отхапа поредното парче месо, върху чинията покапа кръв и той задъвка. — Обгорили са ги, но това е било преди известно време. Предполагам, че след това са ги държали в хладилник.
— Съжалявам. Искаш ли малко овесена каша? — Погледна към полуизядената порция, повече от готова да му даде остатъка. Колкото и да бе гладна, ястието в купата приличаше по-скоро на клисаво, безвкусно лепило.
Той поклати глава.
— Поддържай силите си. Изяж всичко.
Брон не й предложи от пържолата си и раменете й увиснаха. Надяваше се, че ще сподели храната си с нея. Беше готова да яде почти суровото студено месо пред безвкусния боклук, който й бяха дали.
— Уморен ли си? Бихме могли да споделим леглото.
Мъжът я удостои с намръщен поглед.
— Аз ще спя на пода. Ти легни, ако искаш да си починеш.
Тя сведе глава. Гняв и болка я заляха едновременно.
— Добре съм. Мислех, че може ти да си уморен. Използвай леглото, аз ще седна на пода. Нуждаеш се от почивка. — Той току-що бе дал осем проби и макар че не беше изцяло човек, тя знаеше, че всеки мъж би искал да спи след подобен род дейност.
— Аз съм свикнал с трудностите. Леглото е на твое разположение.
Очите й се затвориха, тя направи няколко плитки вдишвания, за да избегне сълзите, които заплашваха да потекат. Може би я мразеше за това, което току-що бе преживял. Самата тя щеше да негодува, ако я вържеха и я принудеха да стигне осем пъти до оргазъм, защото някой искаше проби от нея. Разбира се, не би било толкова ужасно, ако Брон я докосваше. Обаче той не го направи.
— Спи, Бека — изръмжа кратко. — Овесената каша ще почака.
Разбира се, че щеше. Едва ли вкусът й би могъл да стане по-лош. Младата жена се наведе, остави купата на пода и легна на леглото с гръб към Вида. Сви се на кълбо, обгърна тялото си и опита да се пребори със сълзите си.
Къде, по дяволите, бяха баща й и неговия екип? Защо се бавеха толкова, ако наистина можеха да проследят Брон? Знаеше, че бяха пътували в продължение на часове, но НСО беше предупреден, когато са получили сигнала от Брон. Групата би трябвало да е изпратена веднага, след като го отвлякоха от къщата й, но тя все още не се бе появила.