Ами ако проклетото устройство е дефектно? Бека избута тази мисъл в най-далечните кътчета на съзнанието си, не желаеше дори да разглежда подобна възможност. Надеждата, че ще ги спасят, бе всичко, което й трябваше, за да запази разсъдъка си. В противен случай, в определен момент, тази кучка лекарката щеше да има достатъчно пари, за да напусне страната. След като отвлечеше примат, тя щеше да продаде Брон и другите трима Нови видове на някакви идиоти в Европа и да остави Бека на произвола на съдбата — или щяха да я убият веднага, или да я зарежат да умре в клетката.
Ако я изоставеха, би било въпрос на чиста случайност кое първо щеше да я убие — глада или лудостта, че е оставена на тъмно, заключена без надежда. И в двата случая щеше да бъде истински ад. Нямаше да й липсва вода благодарение на маркуча, който бяха прокарали от едната страна на клетката, за да има възможност да мие лицето и ръцете си. Разбира се, можеха да го приберат, ако решаха просто да я изоставят, когато си тръгнеха.
Горещи сълзи закапаха от очите й и тя приглушено изхлипа. Изпитваше едновременно страх и омраза. Фактът, че Брон се държеше толкова дистанцирано правеше положението още по-лошо. Той беше отчайващ съкилийник.
— Бека? — Твърда ръка стисна бедрото й.
— Добре съм.
— Не си. Погледни ме!
— Не. — Тя подсмръкна. — Просто ми харесва да съм емоционална. Добре съм. Иди да ядеш.
Новия вид тихо изръмжа и я принуди да се обърне по гръб. Младата жена отвори очи, трябваше да премигне няколко пъти, за да успее да го види през сълзите. Той се наведе над нея, докато носът му почти докосна нейния.
— Какво не е наред? Да не би да те боли? Все още ли си гладна? Трябва да ядеш повече.
— Страх ме е — призна шепнешком. — Досега трябваше да са ни намерили, но не са. Не мисля, че ще ни открият.
На лицето му не се изписа изненада и това показа, че той вече бе допуснал тази вероятност. Това направи ужасната възможност още по-реална и нови сълзи потекоха по бузите й.
— Аз ще умра тук, а ти… — Тя се пресегна и обгърна с длани лицето му. — Ти можеш да се биеш. Можеш да се измъкнеш, ако те не ме използват, за да те държат в подчинение, нали така?
В очите му пламна гняв.
— Няма да направя нищо, което да те постави в опасност.
Тя го погали по бузата.
— Трябва да бъдем реалисти. Аз съм дете на военен. Понякога се налага да се жертва един живот, за да се спасят останалите. Имаш реален шанс за бягство, ако ги нападнеш изненадващо. Следващия път, когато дойдат за нас, ще се престориш, че няма да се съпротивляваш и тогава ще повалиш онези копелета. Ще се махнеш от тук. Можеш да спасиш себе си и вероятно и другите трима Нови видове. Ще отнеме известно време, преди да ви преместят другаде, засега сте им нужни живи, заради парите, които им носите, а аз съм само една пионка, която ви пречи.
— Бека — изръмжа той.
— В това има смисъл и баща ми ще го разбере напълно. Предай му какво съм казала, ако успееш да се измъкнеш оттук. С нас е свършено, знаем го и двамата. Наистина ли искаш да умреш в Европа на някое място, което може да бъде много по-лошо от тази адска дупка? Те смятат да използват теб и другите Видове за създаване на бебета, които да продават на черния пазар. Планирали са отвличането на Видове примати и имат човек, работещ в Хоумленд, който ще им съобщи, щом такъв вид напусне територията, както направиха с теб. Не бива да позволим това да се случи. Така или иначе, аз съм мъртва, Брон. Те няма да ме изпратят с вас. За тях няма да съм специална, след като спрат да ме използват за пробите, които им даваш. Ще те упоят, за да те отведат, а аз ще умра. Това е истината!
Той стисна ръцете й почти брутално.
— Ти си много специална и аз няма да позволя да умреш, само за да получа свободата си или тази на останалите затворници.
— Те са Видове, Брон. Твои хора. Трябва да ги спасиш. Ти си единственият, който може да направи това.
— Не ме интересува. — Мъжът наведе още повече лицето си, докато носовете им се притиснаха плътно. В очите му гореше гняв. — Няма да те оставя да умреш.
Нови сълзи я заслепиха, когато плъзна пръсти в косата му.
— Ти си страхотен човек, ако никой никога не ти го е казвал, но трябва да бъдеш разумен.
Брон се дръпна назад и я пусна.
— Този разговор приключи.
Той се върна към другия край на клетката и се хвана за решетките, с гръб към Бека.