Выбрать главу

Младата жена седна. Собственият й гняв пламна и тя се изправи на крака. Погледът й се отправи към камерата, припомни си, че гласът й трябва да е много тих и пристъпи към Новия вид.

— Брон. — Потупа го по рамото.

Той извърна глава и се втренчи в лицето й.

— Отивай да спиш. Уморена си и не мислиш рационално. — Извърна поглед от нея.

— Знаеш, че съм права — прошепна тя. — С нас е свършено, това е истината. Погледни ме, по дяволите!

Мъжът пусна металните пръти и се обърна. Бека би трябвало да се страхува от яростта му, но тя знаеше, че е права. Той имаше реалния шанс да се спаси, ако изненадващо нападнеше тъпаците следващия път, когато дойдеха да ги отведат, за да получат още проби от него. Пристъпи толкова близо, че телата им се докоснаха.

— Ето какъв е планът. Когато дойдат им предложи пак да ме носиш. Вдигни ме и в мига, в който пристъпиш извън клетката, ме хвърли към тях и бягай. Намираме се на най-малко три нива под земята. — Тя преглътна. — Има двойни врати, които ти не си виждал, трябва да минеш през тях. Те са вляво. Стълбището води към склад, който се намира над нас. Ако вратите му, които извеждат навън са заключени, високо горе има прозорци. Не видях да има решетки по тях. Можеш да скачаш, нали? Чух единият от тях да го казва. Счупи прозореца и изчезвай. Тичай, докато не намериш помощ.

Брон се наведе.

— Това ли е твоят план?

— Да.

Очите му се присвиха опасно, гласът му прозвуча тихо, но грубо:

— И какво се случва в твоя план, когато те хвърля?

— Ще ме застрелят, но аз ще успея да поваля с теглото си най-малко един от тях, ако ме хвърлиш достатъчно силно. И се кълна, че ще се опитам да го ослепя или да му направя нещо друго, преди да умра. Наистина ми се иска да издера очите на поне един от тях.

Новия вид изръмжа силно. Звукът я стресна. Ръцете му стиснаха бедрата й, преди тя да може да ахне. Краката й се отлепиха от пода, когато мъжът я вдигна, завъртя я и блъсна гърба й във вратата на клетката. Притисна я плътно с тялото си, навря лице в нейното, оголи остри зъби и изръмжа:

— Не!

Бека се хвана за раменете му, опитвайки се да не обръща внимание на студената твърда решетка, впила се в гърба й, и на факта, че краката й висяха на десетина сантиметра от пода.

— Да. Това е добър план и единият от нас ще оцелее, по дяволите. Не мога да скоча толкова високо нагоре и да счупя някой прозорец, ако това е единственият начин за излизане от склада, дори и да си готов да поемеш върху себе си куршумите, за да ми дадеш време да стигна до вратата, преди да стрелят по мен. Не притежавам силата, която имаш и не съм толкова добра в спринтирането. Може би ще припадна още на третото стъпало. — Мразеше да си го признава, но това беше истината. — Не съм във форма, ако не си забелязал.

— Ти си съвършена — изсъска през зъби той. — Млъкни, затвори си устата!

Защо не ме слуша? Изпълни я отчаяние. Не искаше да умре, но той имаше реален шанс за бягство. Защо не можеше да разбере, че спасителният екип вече щеше да ги е открил, ако бяха проследили устройството, скрито в джоба му? Съществуваше възможност да ги държат дълги месеци в плен, а след това щяха да го изпратят някъде много далеч, където вероятността да го намерят щеше да е равна на нула, а тя щеше да умре.

— Държиш се глупаво и упорито. Не съм перфектна. Не искам да умра от глад или да бъда застреляна като някое бясно куче от тези задници. Предпочитам да се боря. Сега престани да се правиш на толкова наивен и бъди мъж. — Тези думи вършеха работа при баща й, когато се опитваше да дразни хората си по време на обучение. Надяваше се да имат същия ефект и върху Брон. — Направи най-умното и престани да бъдеш толкова дяволски сладък — процеди тя.

Новия вид отметна назад глава и изрева. За миг Бека бе обхваната от страх, челюстта й увисна, и тя осъзна, че прекалено много го бе предизвикала. Тогава той наведе глава и устата му запечата нейната. Пъхна езика си между разтворените й устни и я зацелува.

Шокът й бързо изчезна, когато разбра, че няма да я убие. Напротив. Щеше да я накара да го желае, а умението му да въздейства на устата й бе направо безценно. Отвърна на целувката, обгръщайки с ръце врата му и почти не забеляза как Брон премести дланите си от ханша й, за да хване и разтвори бедрата й. Тя ги обви около кръста му.

Размърдаха се, движението едва бе регистрирано от ума й, тъй като цялото й същество бе погълнато от дуела на езиците им. Със страстта, която споделяше с нея, Вида обещаваше всякакви еротични неща, докато обладаваше устата й с език, на което тялото й му отвърна с пълна сила. Гърдите й се бяха сплескали в масивната му гръд и само тънката материя на тениската й бе бариера помежду им, докато мъжът се движеше. Твърдият ствол на неговата мъжественост не можеше да бъде пропуснат, тъй като се триеше в клитора й, толкова плътно се беше увила около него.