Новия вид се съвзе пръв и се надигна достатъчно, за да й позволи да диша свободно. Устните му покриха шията й с целувки, а езикът му облиза кожата между ухото и рамото й.
Със затворени очи, Бека се възстановяваше от най-добрия секс, който някога бе имала, и се опитваше да не обръща внимание на потта, стичаща се по тялото й. Не бе сигурна къде свършва тя и къде започва той, толкова здраво се бяха притиснали. Чувстваше се едно цяло с него, без да я е грижа, че ушите й още звънтяха от звуците, които беше издавал, докато свършваше.
— Бека? — повика я тихо, гласът му бе дрезгав.
— Хм?
— Причиних ли ти болка?
Тя се усмихна и поклати глава.
— Не се ли усещаш малко разранена?
Бека се поколеба. Усещаше слабините си леко протрити и пламтящи. Кимна. Той я целуна по рамото й.
— Добре.
Младата жена трепна леко, когато той бавно започна да измъква все още твърдия си член от кадифената й мекота. Новия вид изруга тихо.
— Трябваше да бъда нежен.
— Не е заради това. Никога не съм достигала до оргазъм два пъти поред, а и ти си с доста внушителни размери. Не се шегуваше, когато ми каза, че си по-голям.
Тялото му се отдели напълно от нейното и Брон отстъпи назад. Тя повдигна и обърна глава само за да видя как нахлузва долнището на анцуга си. Погледите им се срещнаха и задържаха, ръката му се протегна към тениската й, която се бе набрала на кръста й и я дръпна надолу, за да покрие дупето й. После погледна в краката си, наведе се и вдигна унищоженото й бельо.
Бузите му бяха почервенели, когато вдигна глава.
— Съжалявам, че ги скъсах.
— Няма нищо. — Искаше й се да са цели, за да ги обуе, но загубата си заслужаваше. Фланелката й за спане стигаше до колената, така че я покриваше достатъчно.
Новия вид ги използва да я почисти и ги пъхна под леглото. Бека се оттласна от рамката на кревата, за да се изправи и се почувства отпаднала от многото секс и липсата на добра храна. Брон посегна и обхвана лицето й в шепи, взря се дълбоко в очите й и нежен израз смекчи чертите му.
— Аз…
— Тя те харесва, котенце. Предполагам, че ако реши да пусне на някой, то това ще си ти. — Гласът на Ранди стресна и двамата.
Ужасена, Бека погледна извън клетката към противния мъж. Той се бе изправил там със скръстени пред гърдите ръце и се усмихваше самодоволно. Двама други стояха зад него. Всички те се взираха в нея с изражение, което я убеди, че бяха наблюдавали достатъчно дълго, за да се насладят на шоуто.
Брон се изправи и изръмжа заплашително към тях, после се присегна и сграбчи младата жена за ръката. Издърпа я грубо да се изправи на крака, тъй като тя бе твърде зашеметена да го направи сама, и я избута зад огромното си тяло, за да я скрие от мъжките погледи.
— Разбирам защо я харесваш — подсмихна се Ранди. — Тясна е, нали? Казах ти, че той се сдържа с теб, Бека. Животното успя да даде осем проби и все още е способен да те изчука.
— Не произнасяй името й — заплаши го Брон. — Не говори с нея.
— Ревниво копеле си, а? Предполагам, че и аз щях да защитавам такова сладко задниче като нейното. Док е много щастлива от пробите, които дадохте. Хайде поспете, защото след седем часа, тя ще поиска още.
Бека ги чу как си тръгват. Вида се обърна, погледите им се срещнаха и тя се облегна на него. Ръцете му я обгърнаха и той отпусна брадичка върху главата й, след което я придърпа по-плътно към себе си.
— Съжалявам. Не ги чух.
— Бяхме разсеяни. — Изпитваше срам и ужас, че тъпаците ги бяха наблюдавали. — Аз също не ги чух.
— Аз съм този, който трябваше да ги усети. — Гласът му стана дълбок и разкри силата на гнева му. — Много съжалявам.
Тя го стисна силно в прегръдките си.
— Ти не си виновен.
Напротив, помисли си Брон, не беше съгласен с нея. С неговите усъвършенствани сетива, би трябвало да е наясно с всеки звук и мирис. Вдиша дълбоко, не можеше да пропусне човешката воня на похитителите им, нито тяхната възбуда. Ръцете му се стегнаха. Тези мъже искаха неговата Бека. Обърна глава, очите му се присвиха, докато наблюдаваше как враговете му излизат от залата, и осъзна, че я е изложил на голяма опасност, която може би тя не разбираше.