Човешките мъже бяха животни. Те не биха наранили Бека, защото се нуждаеха от нея, за да го държи под контрол, но след като всичко свършеше, той се страхуваше, че мъжете се бяха наговорили да й се нахвърлят. Успя да потисне рева на негодувание, зараждащ се в гърдите му.
Трябваше да я измъкне от тук и да избяга с нея. Все още бе ядосан от предложението й да я остави да умре, а той да излезе на свобода с цената на живота й. Бека вярваше, че негов приоритет са мъжките Видове, но грешеше. Зарови лице в косата й, вдиша нейния аромат и я стисна здраво в прегръдките си.
След като заплахата изчезна, погледът му се отмести от вратата и се насочи към двете клетки, където спяха двамата му събратя, и все още можеше да усети аромата на третия. Безпокоеше се за тези трима мъжкари, а миризмата на лекарства във въздуха го увери, че именно те ги правеха толкова хрисими, и знаеше, че ако трябва да избира, то изборът вече е направен.
Бека беше най-важното нещо за него. Без да се колебае, щеше да жертва живота си и този на останалите Видове и да убие всеки човек, който представляваше заплаха за нея. Намести я в ръцете си и внимателно я вдигна, видя колко е бледа, когато тя се взря в лицето му. Сините й очи блестяха, пълни със сълзи, и той се почувства като истински негодник. Беше й обещал да я пази, а не го беше изпълнил. Беше действал егоистично и сега тя щеше да плаща цената.
Тя никога нямаше да му прости, независимо от това, че бе достатъчно щедра, за да сподели с него вината. Но той знаеше истината. Дори и ако по някакъв начин успееха да оцелеят и се измъкнеха живи от този кошмар, времето им заедно би било белязано от грозотата на това, което се случваше, докато са заключени в клетка от похитителите. Положи я на леглото и се сви до нея на тясното пространство, като я придърпа плътно до себе си.
— Заспивай — подкани я шепнешком. — Аз съм тук и ще те пазя. — Толкова, колкото мога. Изгаряше от срам, че се чувства безпомощен. Тя заслужаваше по-добър мъж.
Беше я подвел ужасно.
Глава 9
Тим Оберто мразеше да се чувства безсилен.
— Мамка му, защо се бави толкова?
Тайгър, шефът на охраната в НСО, погледна мъжа мрачно.
— Изгубихме сигнала.
— Как, по дяволите, е възможно това? — Тим обикаляше като затворено в клетка животно. — Те отвлякоха дъщеря ми.
Новия вид знаеше какво е да обикаляш по този начин. Беше живял в клетка. Наблюдаваше човека и можеше да разбере неговата тревога. Изпитваше същите емоции. Не беше виждал дъщерята на този мъж, Ребека Оберто, но познаваше Брон.
— Трябва да претърсим района, а това отнема време. И твоите хора са тук, те също проверяват всяка сграда. — Тайгър си пое дълбоко дъх. — Сигналът последно беше активен в тази зона, би трябвало да се намират в радиус от километър. Това е индустриална част със стотици сгради една до друга.
Тим се обърна рязко.
— Познаваш този мъж, нали? Този Брон? Искам да ми разкажеш всичко за него. Той е с моята дъщеря.
— Брон е член на Съвета. Той е…
— Обясни ми що за Съвет е това.
Тайгър отново си пое дълбоко въздух.
— След като избрахме Джъстис за водач, спасените от всяко едно от четирите открити от хората съоръжения за тестване излъчиха свой представител. Знаехме, че той ще бъде прекалено зает с външния свят и с опитите да се справи с нашите хора. Човеците ни препоръчаха всяка една група от оцелели от различните лаборатории да има говорител, който да представлява техните нужди и проблеми. Да се грижи за хората си и да докладва на Джъстис, ако възникнат някакви трудности. Брон беше избран заради способността си да запазва спокойствие, когато се намира под напрежение, заради бойните му умения и неговата интелигентност. Той е известен сред нашия народ с благоразумието и чувството си за хумор.
— Бойните му умения не спасиха нито него, нито дъщеря ми — беснееше Тим. — Ако беше толкова добър, никога нямаше да ги отвлекат.
Тайгър моментално се обиди.
— Никога нямаше да бъде заловен, ако не е защитавал дъщеря ти. Можел е да избяга и да я остави. ДНК-то му е смесено с гени на котка. Лесно е можел да скочи от прозореца на покрива или долу на земята, без да се нарани. Вярваме, че котешките му гени са от черен леопард. Ловувал съм с него и знам, че наистина е много бърз. Казах ти, че в дома на дъщеря ти е имало най-малко шестима мъже, а и ти видя тялото. Брон се е борил, но те са използвали упойващи средства. Не е избягал, защото е останал с дъщеря ти. Не смей да го обиждаш.