Тим изхвърча от микробуса и започна да удря с юмруци по ламарината му. Тайгър спокойно наблюдаваше издутините, появяващи се по вътрешната стена на буса, много добре разбираше гнева на бащата. Той излезе от автомобила, който представляваше командния център на операцията, и зачака възрастния мъж да се успокои. Когато най-накрая го направи, Новия вид видя мъката в очите на човека.
— Брон ще направи всичко, за да я защити, ако може.
— Това е по моя вина. Заведох го в дома й. Аз го направих.
— Мерикъл Индъстрис са виновни, наемайки безскрупулни хора, които не уважават живота. Мрази тях, Тим.
Мъжът кимна.
— Трябва да намерим дъщеря ми и твоя човек.
— Ще го направим. Сигналът се изгуби в тази зона. Ще отнеме доста време, защото има много сгради, в които могат да се скрият. Сигурни сме, че са някъде тук, до сутринта ще сме претърсили абсолютно навсякъде. Ако знаеха за съществуването на чипа, който ни доведе до тук, вече щяха да са го унищожили.
— Не можеш ли да ги подушиш?
Видът поклати глава.
— Не мога да доловя миризмата им отвън, освен ако не съм близо до сградата и има лек вятър, идващ от тяхната посока. Нашите мъже, които са с екипа ти, са едни от най-добрите ловци, които имаме и аз вярвам, че ще ги намерим. Знам, че е много трудно да се чака, но до сутринта ще знаем със сигурност. Просто трябва да издържиш дотогава.
— Вината е моя.
— Вече обсъдихме това.
— Трябваше да я накарам да се премести от къщата и да се прибера след срещата. Трябваше да я убедя да спи в старата си спалня. Аз…
Тайгър го стисна за рамото.
— И ти щеше да бъдеш убит, ако си беше вкъщи. Те са добре обучени, щом са успели да вземат един от нашите. Не искам да те обиждам, но ние сме по-силни и по-бързи. Щом Брон не е имал шанс, ти също не би имал.
Гласът на Тим се задави от емоции.
— Само искам да си върна дъщерята жива.
Брон рязко се събуди, щом долови някакъв шум. Ръцете му инстинктивно се стегнаха около Бека, която се бе сгушила в прегръдките му. Тя дишаше бавно, спеше дълбоко. Ръката й почиваше на рамото му и той се вгледа в лицето й, докато душеше въздуха. Не долови вонята на враговете си. Засега бяха в безопасност.
Бека беше красива. Той никога не бе мислил, че ще намери човека така привлекателен, но тя беше. И бе толкова различна от неговия вид. Носът й не бе сплескан, а просто едно сладко връхче на лицето й. Скулите й бяха по-нежни, не така доминиращи. Чувстваше я малка и крехка в ръцете си, и можеше лесно да я прекърши, ако не бъдеше внимателен.
Тялото му реагира мигновено, когато тя се размърда и бедрото й се отърка в него. Те дори не бяха голи, но само близостта им бе достатъчна, за да се втвърди пенисът му и да се уголемени между телата им. Искаше да се чифтосва с нея отново. Сексът между тях беше различен и прекрасен. Тя бе толкова мека и стегната. Така влажна, топла и крехка. Преглътна надигащия се стон.
Споменът за звуците, които Бека издаваше, докато я обладаваше изотзад, накара копнежа му към нея отново да нарасне. Изпитваше физическа болка от желанието да бъде пак в тялото й, но тя бе възпалена след като свършиха и сигурно все още беше. Би трябвало да е по-нежен, но тя го беше поела толкова добре, че той не можа да устои на необходимостта да чувства всеки сантиметър от члена си в меката, стегната топлина на нейната сърцевина, която го обвиваше перфектно.
Раменете му горяха леко там, където ноктите й се бяха забили в кожата му по време на страстното им сливане. Погледна надолу към следата от ухапване на гърдите си и съжали, че няма да му остане белег. Тя имаше деликатни, гладки зъби, но той се почувства прекрасно, когато ги бе забила в него достатъчно силно, за да предизвика слаба болка. Никоя жена досега не го бе маркирала и той се радваше, че Бека го стори. Единственото, за което съжаляваше, бе, че следата нямаше да остане задълго.
Внезапно разбра защо Джъстис и другите Видове си бяха избрали човешки половинки. Те не бяха толкова силни, колкото жените Видове, но тяхната мекота и гальовност сграбчваше мъжа право за сърцето. Погледът му се върна върху лицето й. Не можеше да отдели очи от нея. Съмняваше се, че някога ще се насити да я гледа.
Вдигна ръка, за да погали копринената й кафява коса и няколко къдрици се увиха около пръстите му. Тя беше твърде къса, само до раменете й, и той искаше да я види как расте до кръста й. Фантазираше си как прокарва пръсти през дългите кичури, които се разпиляват по корема му, а главата й почива на гърдите му, докато спеше. Ръката му докосна бузата й.