Толкова е мека навсякъде. Тялото й не бе мускулесто като на жените Видове. Всичко в нея му бе непознато, и все пак искаше да я задържи завинаги. Искаше да я защитава. Да я притежава. Ръката му спря да гали кожата й, очите му се затвориха.
Той беше от Новите видове и не трябваше да мисли за човешка жена, с която желае да бъде достатъчно дълго, за да види как косата й расте до кръста. Нямаше да има бъдеще с Бека, защото се намираха в ада, заловени и затворени от чудовища, които го бяха измъчвали през по-голямата част от живота му. Тяхната грозота бе докоснала най-красивото и съвършено нещо в живота му, и той я притисна малко по-силно до себе си.
Знаеше, че трябва да очаква да бъдат спасени, но надеждата му вече бе умряла. Нямаше да каже на Бека и да прекърши духа й по този начин, но беше минало прекалено много време. Дори и повторно да се случеше чудо в живота му и някой дойдеше да го освободи, Бека вероятно щеше да бъде загубена за него завинаги. Спомените, които сътвориха тук, щяха да бъдат помрачени от ужас. Тя никога нямаше да бъде в състояние да го погледне, без да преживее отново този кошмар.
Друг лек шум привлече неговото внимание, очите му се отвориха и той извърна глава. Мъжкият Вид в другата клетка бе станал от леглото и го наблюдаваше мълчаливо. Брон внимателно се освободи от Бека. Зави я с одеялото, за да й е топло и се приближи до ъгъла, в близост до другата клетка.
— Добре ли си? Аз съм Брон.
Другият мъж наклони глава, взря се в него с объркване и Брон разбра.
— Когато бях освободен от Мерикъл аз си избрах име. — Отказа да каже стария си номер, беше се заклел никога да не го произнася на глас или да го чуе отново, и се опасяваше, че другият Вид може да се опита да се обръща към него по този начин. — Можеш ли да говориш? Ти си 919, нали?
— Да — изръмжа мъжът. Погледът му се насочи и задържа върху Бека, от гърлото му излезе меко ръмжене и ярост изкриви чертите му.
Брон се премести, блокира гледката на 919 към леглото и стисна решетките.
— Спокойно. Тя не е враг.
— Те всички са.
— Не е така. Някои хора са добри. Те освободиха мен и много други от съоръженията за изпитване. — Гласът на Брон бе тих. Мъжете, които работеха за лекарката смятаха, че е безопасно да говорят тихо. Реши, че най-вероятно бяха прави. — От колко време си тук? Знаеш ли?
Новия вид сви рамене.
— От известно време.
Брон го разбираше много добре. Лесно беше да изгубиш представа за времето, когато нямаше светлина, за да ти покаже кога започва и свършва денят. Погледът му се насочи към друга клетка и спящия в нея Вид, който не се беше събуждал, откакто бяха дошли.
— Кой е той?
919 проследи погледа му.
— 358 е в лошо състояние. Диша, но организмът му е слаб. Експериментираха с него в продължение на дни, като прекалено често му даваха едно след друго различни лекарства. В лудостта си, той нарани тялото си твърде много, докато се блъскаше в стените. — Втренчи се в Брон. — Физически ще се оправи, но когато ефектът от медикаментите отмине, се страхувам, че умът му няма да се възстанови напълно.
— Какво ще кажеш за другия, когото подушвам?
— 880. — Ярост напрегна тялото на мъжа. — Не го познавам, но с него имаше една женска.
Брон веднага застана нащрек.
— Човешка?
— Една от нас. — 919 изръмжа и оголи зъби, които несъмнено показваха принадлежността му към кучешкия вид. — Убиха я пред очите му за наказание. Те бяха тук преди да ни доведат. Никога не съм говорил с нея, държаха ги там, отзад. — Той посочи към бетонната стена, която блокираше гледката към задната част на залата. — Чувах ги как си говорят нежно, и той се грижеше за нея. Мисля, че беше болна. Когато хората я убиха, той откачи.
Брон съжали за загубата. Зачуди се дали това са някои от изчезналите Видове от базата в Колорадо, които бяха в неизвестност. В списъка имаше и една жена. Не знаеше номерата им, но бе чел докладите.
— Той не говори ли?
— Не и с мен, но те я убиха веднага след като пристигнахме. — 919 отново изръмжа. — Мъжкият не престана да вие в продължение на дни, изпочупи всичко в клетката и вонята на кръв беше силна. Наложи се да го упоят, за да се погрижат за тежките му травми. Видях го да припада няколко пъти. Трябваше да го приспят, за да могат да го преместят. Сигурен съм, че се опита да сложи край на живота си с помощта на металните пръти. — Ръката му стисна решетката. — Умът му си е отишъл. Случва се.