Брон знаеше това много добре.
— Имаше ли други?
Видът поклати глава.
— Не, докато дойдохте вие.
— Чувал ли си някога думата Колорадо?
— Не.
Двойните врати се отвориха и в залата влязоха двама човека. 919 изръмжа, отдръпна се от решетките и започна да крачи. Брон тихомълком приближи до Бека, гледайки с ужас врага.
Наемниците се приближиха до другата клетка и 919 изръмжа силно, отдръпна се колкото може по-навътре, а онези се разсмяха, докато вадеха оръжията си.
— Какво става? — хилеше се русият. — Имаш проблеми с машината за смукане? Де да можеше и моят пенис да бъде така грижливо обслужван като вашите.
Другият насочи електрошоковият пистолет.
— Те са шибани животни. Какво очакваш? Този е твърде глупав, за да оцени вниманието, което пенисът му получава. Не е като нас, дето сме затворени тук и не ни позволяват да излезем да си потърсим нещо за чукане. Бих се радвал всеки ден да използвам играчката, вместо ръката си.
Те се прицелиха в 919, той нададе вой, когато зарядът мина през тялото му и се строполи на пода. Брон изръмжа, мразеше да гледа как злоупотребяват с Видовете. Изведнъж една нежна ръка стисна рамото му. Едва не удари Бека, само от чист рефлекс, но дланта му спря на сантиметри от лицето й.
Широко отворените й от ужас очи се взираха в него и той изруга. Не бе усетил кога се е събудила. Отпусна ръка и продължи да наблюдава човеците, които сега изстреляха стреличка с упойващо лекарство във вече страдащия мъж. 919 подскочи, през тялото му премина конвулсия, след това припадна. Наемниците свалиха веригите от вратата, отвориха я и влязоха в клетката. Хванаха безжизненото тяло за ръцете, извлякоха го навън и го отнесоха. Брон не се успокои, докато вратите не се затвориха. Обърна се да се извини на Бека, мразеше се, че я бе изплашил.
— Съжалявам. Стресна ме, когато бях под напрежение.
Лудо биещото сърце на младата жена се поуспокои.
— Всичко е наред. Трябваше да се сетя. Баща ми е военен и да, никога не се промъквай зад някой, който има такова обучение. — Тя се приближи и потръпна. — Горкият мъж.
— Студено ли ти е?
Тя се усмихна, трогната от неговата загриженост.
— Беше ми топло, докато не стана. Тялото ти е с висока температура.
— Лягай! — Опита се да я накара да се върне обратно под завивките, но тя се шмугна покрай него, отиде до решетките и се загледа в двойната врата, през която бяха отвели другия Вид.
— Трябва да се махнем от тук — прошепна Бека. — Ако не си съгласен с моя план, ще измислим нещо друго. Всички трябва да се спасим.
— Бека, това е твърде опасно.
Тя се извърна с лице към него и скръсти ръце на гърдите си.
— Да бъдем тук е опасно. Тези чудовища трябва да бъдат спрени.
Брон се приближи до нея.
— Съгласен съм, но те ще те убият и тези метални пръти са дебели. — Той протегна ръце покрай двете й страни и се хвана за решетката, като я затвори в капан между тялото и ръцете си. — Няма да рискуваш живота си.
Младата жена присви очи, но не каза нито дума. Той бе решен да я пази, но това беше илюзия. Макар че това е добре, мълчаливо призна тя, загледана в красивите му сексапилни очи. Прехапа устни, щом си спомни какво бяха правили преди да заспи и реши, че да ги държат затворени не е чак толкова ужасно. Разбира се, откритието, че бяха изнесли на живо порно представление за радост на охраната не бе повод за щастие.
Това й напомни, че не може да се случи отново, независимо колко много го искаше. Трябваше да избягат и след това какво? Щеше ли да види някога Брон отново? Щеше ли да остане в дома й или да се върне в Хоумленд?
Мисълта да не го види повече беше ужасна. Внезапно свали ръце от гърдите си, пристъпи към него и притисна буза към горещата му кожа, там където биеше сърцето му, и го прегърна.
— Замръзвам — излъга тя.
Твърди, мускулести ръце се увиха около нея и притиснаха тялото й плътно до неговото.
— Аз ще те стопля.
Бека искаше да я прегръща толкова дълго, колкото бе възможно. Той би направил повече, отколкото да държи студа далеч от нея.