— Това може да е база за разплод — напомни мрачно Тайгър. — Очаквайте най-лошото. Самият аз съм много разтревожен, след като подуших две човешки жени.
— По дяволите! — Трей изглеждаше шокиран. — Вашият човек е подложен на огромен натиск, щом са му довели две.
Тайгър го погледна намръщено, не бе доволен от черния му хумор.
— Не е приятно за нито един от участниците.
Трей кимна рязко.
— Вземам си бележка.
Новия вид поведе групичката напред, след слабата следа от миризмата, докато стигнаха до проход, водещ към стълбище. Погледна надолу и сподави една ругатня. Мразеше да слиза в подземия, посегна към фенерчето на колана си. Огледа се за камери и сензори, но не забеляза нищо.
— Ето защо изгубихме сигнала. Те са под земята. Сградата е достатъчно голяма, за да го прикрие. — Погледът му пробяга по събралите се мъже. — Внимавайте за камери и сензори, и не забравяйте да душите за експлозиви. Ако някой от моите хора вдигне ръка, веднага спирате! Ще влезем безшумно, за да не ни чуят. Ще действаме много внимателно. По-добре да пълзим, отколкото да усетят, че сме тук, преди да разберем с какво си имаме работа.
Трей се обърна към хората си, правейки им знаци с ръце, искаше да е сигурен, че са разбрали заповедите. Тайгър не поиска същото от Видовете. Слухът им бе изключително чувствителен и те бяха чули всяка казана дума.
Той извади пистолета си. Мразеше оръжията, но да го убият невъоръжен би било много по-лошо. Изчака Трей да приключи мълчаливия разговор с хората си, преди да направи първата крачка надолу по стълбите. Тялото му бе напрегнато, погледът му непрекъснато шареше и Новия вид се надяваше, че няма да се натъкнат на нещо ужасно. Откриването на мъртви тела бе най-лошият сценарий, който можеше да си представи, освен разбира се, всички да бъдат взривени в подземния ад.
Брон държеше Бека в прегръдките си и усети, че тя отново заспа. Бе изморен, но не и готов да потъне в сън, след като видя как мъчителите им бяха довели 919 обратно в клетка. Този път мъжкарят не легна да спи, вместо това крачеше из килията и се държеше като луд. Силната миризма, която идваше от него, му подсказа, че онези бяха прекалили с дозата на медикаментите.
Други тревоги пълнеха съзнанието му и го държаха буден, докато наблюдаваше как младата жена спи. Съществуваше вероятност тя да е бременна, след като се бе чифтосвал с нея. Не посмя да я пита дали взема противозачатъчни, защото информацията, че Видовете могат да имат деца от здрави човешки жени, които не взимат превантивни мерки против забременяване, бе строго секретна. Но той бе сигурен, че всичко ще е наред — техните сперматозоиди не живееха толкова дълго, колкото човешките. Погледът на Брон се сведе към корема й, където почиваше ръката му.
Тя щеше да го намрази. Още по-лошо, от последните няколко часа Бека беше в овулация. Долавяше лекия аромат, който се носеше от нея. Периодът й не бе започнал, когато я срещна или когато споделиха секс. Закле се да не я докосва отново, не можеше да рискува.
Тя бе съвременна жена, в края на двадесетте, необвързана и сигурно взимаше противозачатъчни. Той знаеше това за човешките жени, защото обичаше да чете. Те бяха умни и се грижеха за телата си, но все пак реши да не рискува. Независимо колко много му се искаше да я има отново, да зарови члена си дълбоко в топлото й гостоприемно тяло, щеше да устои.
Само при мисълта какво бе усещането, когато докосваше Бека, се втвърди. Стисна зъби и си наложи да диша през устата, за да избегне съблазнителното й ухание. Една жена в овулация оказваше силно влияние върху мъжките Видове, като ги караше да вършат диви, луди неща. Да бъдеш наясно с този проблем бе половината от битката или поне така бе чувал. Сам се увери, че казаното е вярно.
919 изръмжа и започна да вие, това привлече вниманието на Брон. Той извърна глава и видя, че мъжът се бе навел и се опитваше да копае в пода с ръце — действие, което доказваше, че не е с ума си. Вероятно можеше да опита да го успокои, но нямаше да има ефект. Изпълни го тъга, докато наблюдаваше как един от събратята му страда.
Следващият вой събуди Бека и тя стреснато подскочи в обятията му. Щом срещна изплашения й поглед, Брон я прегърна по-здраво и започна да я гали по гърба.
— Върнаха го, но той е упоен.
Младата жена повдигна глава, за да надникне над тялото му, което блокираше гледката й. Брон мразеше болезненото изражение, изкривило лицето й и сълзите, които напълниха красивите й очи.