— Той ще разрани ръцете си.
— Знам, но няма да се вслуша в думите ми. Действията му ще бъдат нелогични, докато организмът му се изчисти от лекарствата.
— Мразя тези копелета.
Той мълчаливо се съгласи с нея.
— Заспивай.
— Не мога.
Тя сложи ръка на гърдите му, докато се обръщаше в тясното легло, блъсна се в тялото му и погали удареното място в близост до зърното му. То се втвърди мигновено, заедно с пениса му. Младият Вид се озова в света на болката, когато Бека се притисна до него и бедрото й се намести между краката му.
— Толкова много искам да се махнем от тук.
— Аз също — съгласи се той.
— Какво би направил най-напред?
Мъжът се поколеба. Да я отведе в дома си, в леглото си, и да се чифтосва с нея, докато и двамата не са в състояние да ходят, беше първото нещо в неговия списък. Но не можеше да й го каже, разбира се.
— Бих си приготвил огромно количество храна.
Младата жена се усмихна.
— А аз ще се изкъпя.
Образът на голото й тяло, потопено във вода, го накара да я иска още повече и желанието му да я има стана толкова силно, че той бързо я пусна, изтърколи се от леглото и скочи на крака. Забеляза смаяното й изражение, докато се отдалечаваше от нея.
— Банята е хубаво нещо. — Опитваше се да гледа навсякъде другаде, само не в нея, затова съсредоточи вниманието си върху мъжкия Вид.
Леглото изскърца, когато Бека се намести на матрака и ароматът й достигна до носа на Брон. Пенисът му пулсираше заради нейната овулация и той стисна решетките, за да не сграбчи тялото й. Тя влоши още повече нещата, когато застана съвсем близо зад него и също се взря в 919.
— Колко мислиш, че ще продължи действието на това нещо? Последния път спа доста дълго.
— Сега са му дали прекалено много. Вероятно е получил резистентност към лекарството.
— Могат да го убият.
Брон запази мълчание в знак на съгласие. Бека погали рамото му, пръстите й се плъзнаха по бицепсите му и той се отдръпна. Преди да успее да го потисне, от гърлото му излезе ръмжене, и тя отстъпи назад.
— Не ме докосвай точно сега. Възбуден съм.
Очите й се изпълниха с болка и Брон се почувства като негодник. Отвори уста, за да й обясни, че по този начин не иска да я отхвърли, но не беше сигурен как да й каже, че едва се владее и се бори с изкушението да я наведе над леглото и да се чифтосва с нея отново. Повтори си причините, поради които не биваше да го прави. Тя е в овулация и онези идиоти могат да се появят отново, за да ни наблюдават. Бека го разсейваше прекалено много, и той не можеше да остане нащрек.
— Бека, аз…
Лек шум привлече вниманието му и той се обърна, заслушан внимателно. Звукът бе едва доловим — скърцане, което идваше от другата страна на стаята — там, където се намираше вратата и не бе нещо, което бе чувал преди. Вдигна поглед към отворите на климатичната инсталация. Видя трептенето на паяжините и си помисли, че шумът идва от там, докато не си пое дълбоко въздух през носа.
— Имаме си компания — прошепна тихо.
Младата жена се напрегна в очакване мъчителите им да нахлуят в помещението и да повлекат нея и Брон обратно към стаята, където трябваше да взема още проби от семенната му течност. Зачуди се защо докосването й ядоса Новия вид. Той винаги й изпращаше неясни сигнали и тя се надяваше, че настроението му няма да се влоши, след като го завържеха за леглото. Би било трудно да го накара да се възбуди, ако не искаше да го докосва.
Стана й мъчно от възможността да я намрази заради това, че е човек. Охраната и онази луда лекарка не бяха най-добрият пример за човечност. Разбира се, ако започнеше да я обвинява, той можеше да преосмисли плана си и в крайна сметка да се опита да избяга. Вероятно тя щеше да оцелее. Естествено, че щяха да я застрелят, но това не означаваше, че непременно ще умре.
Брон погледна към нея, изведнъж на лицето му се появи усмивка. Отново я смая с внезапната промяна на настроението си, докато душеше въздуха.
— Може би всеки момент ще бъдеш изненадана от още една покана за секс от твоя приятел.
Отне й само секунда да разбере значението на думите му и краката й се подкосиха. Новия вид бе подушил Трей Робъртс. Брон познаваше неговата миризма от посещението му в дома й, а тя вярваше на обонянието му. Сълзи на облекчение и щастие напълниха очите й. Екипът на баща й идваше за тях.