Брон бързо се раздвижи, сграбчи я през кръста и се втурна към леглото. С помощта на едното си стъпало захвана като с кука крака на кревата и дръпна силно. Рамката се счупи, той я заобиколи и заедно с Бека се хвърли на пода. Тялото му я притисна в студения бетон, когато се стовари отгоре й.
— Не мърдай! — заповяда. — Възможно е да има престрелка.
Беше направил защита срещу заблудени куршуми с тялото си и леглото. Ръцете й намериха гърдите му, а сърцето й препускаше бясно от вълнение.
— Не мога да повярвам, че ни откриха.
— Да, направиха го — изхриптя в ухото й. — Вентилационните отвори вкарват въздух и техните миризми изпълват залата. Трябва да идват от другите врати. Остани долу и ще си в безопасност. Успях да подуша твоя приятел и други човешки същества, заедно с мъже от моя вид. Мнозина са.
Брон се надигна леко. Младата жена видя как той обърна глава и погледна над падналото легло към двойната врата. Искаше й се да разбере какво става, но огромното му тяло я държеше прикована към пода.
— Нещо?
— Все още не, но миризмата е по-силна.
Секундите се точеха, мина почти минута, когато внезапно се чу силен шум, като удар на метал в стената. Брон се напрегна, пое си дълбоко въздух и извика предупредително:
— Те са зад двойните врати, ваше ляво. Има една жена лекар и няколко човешки мъже, въоръжени с пистолети. Разполагат още с електрошоково оръжие и упойващи стрелички.
Той се раздвижи, изтърколи се от нея и изчезна толкова бързо, че тя не успя да го последва. Бека седна и започна да наблюдава над горния ръб на леглото, докато мъжете влизаха в залата. Един от Новите видове, който изглежда ръководеше екипа, се усмихна и се втурна към другата двойна врата, с останалите по петите си. Зарадва се да види Трей, който се отдалечи от групичката, спусна се към клетката и се усмихна, щом погледите им се срещнаха.
— Отвори вратата — настоя Брон.
Ръководителят на човешката група внимателно огледа ключалката и веригата.
— Отдръпни се.
Брон се премести встрани. Трей насочи пистолета и стреля два пъти. Оковите се разкъсаха и паднаха. Новия вид бързо бутна вратата, излезе от клетката, и се втурна към мястото, където мъжете бяха изчезнали.
— Успяхме! — извика колегата на баща й, когато влезе вътре при нея.
Бека се изправи и тръгна към него. В мига, в който го приближи, той я сграбчи с една ръка, притисна я към себе си и свали оръжието. Целуна я по челото, прегърна я силно с двете си ръце и се засмя.
— Мамка му, забъркала си се в голяма каша. Твоят старец се съсипа от тревога. Добре ли си, хлапе? — Отдалечи я леко от себе си, за да може да погледне надолу и да проучи отблизо лицето й. Едната му ръка я освободи и пръстите му докоснаха бузата й.
Младата жена трепна, беше забравила за удара. Видя яростта в очите му.
— Да разбирам ли, че има синина?
— Кой е кучият син, дето те е ударил? — Трей изправи глава, за да погледне зад нея.
Бека се дръпна встрани и видя Брон. Той стоеше отвън и ги наблюдаваше. После погледна нагоре и проследи яростния поглед на Трей, след което го сграбчи за тениската, за да привлече вниманието му. Младият мъж я погледна.
— Един от пазачите го стори. Брон никога не би ме наранил.
Трей обви ръце около нея, повдигна я и я притисна силно в мечешката си прегръдка.
— Добре ли си, дечко? Кажи ми истината.
— Пусни ме. — Тя се разшава, за да се освободи. Усети, че фланелката й се е вдигнала опасно високо, а тя не носеше бикини отдолу. — Чувствам се страхотно, стига да не се опитваш да ми счупиш ребрата.
Мъжът се засмя и я пусна да стъпи отново на крака.
— Толкова се радвам, че си жива. Бяхме адски притеснени.
— Спри да я мачкаш — изръмжа грубо дълбок глас. — Тук има Видове, които се нуждаят от медицинска помощ, докато ти флиртуваш с жената.
Бека бе слисана от гнева на Брон. Трей я освободи от обятията си и се обърна към Новия вид.
— Ти ли си Брон?
— Да. — Гърдите му се издуха, когато ги напълни с въздух. — Искам оръжие. — И протегна ръка.
Ръководителят на човеците тръгна към него — беше само няколко сантиметра по-нисък от огромния Вид — и вдигна брадичка.
— Не се обиждайте, господине, но няма да получите. Как се чувствате? Бяхте ли дрогиран?
— Не.
Прозвучаха изстрели. Трей се обърна, втурна се към Бека и я повали на земята. Тя едва си пое въздух, смазана под тежестта му и от силната болка, избухнала в гърба й от удара в пода. Див рев изпълни помещението. Младата жена разбра, тъй като не можеше да види нищо, че той идва от Брон.