Тежестта, която я притискаше, се отдръпна рязко и Бека съзря Брон, клекнал над нея. Новия вид бе оголил зъби и ръмжеше към Трей, проснат на няколко стъпки от мястото и осъзна какво се бе случило. Брон бе хвърлил приятелят й далеч от нея и сега изглеждаше готов да го атакува. Бека бързо се изправи и, без да обръща внимание на пулсиращата болка в главата, която бе ударила в бетона, застана между двамата. Погледът й срещна този на Брон.
— Какво ти става?
В очите му блестеше ярост, когато отвърна на погледа й и й изръмжа. После се обърна към Трей.
— Не я докосвай! — изсъска предупредително, обърна се с гръб и застана неподвижно.
Трей я стрелна с какво, по дяволите, става поглед и младата жена сви рамене — нямаше представа защо Брон го бе нападнал.
Повече изстрели не се чуха. В залата нахлу друг отряд, някои от хората се втурнаха към вратите, през които бе изчезнал първият екип, а останалите се приближиха към клетките.
Брон заговори тихо на няколко от мъжките Видове. Бека излезе извън металните решетки, следвана плътно от Трей, сякаш той не искаше да се отдели и на милиметър от нея. Младата жена погледна към 919 и го видя да трепери свит в ъгъла на клетката си, гледайки непознатите с ужас. В гърдите й се надигна жал. Видът бе предозиран с лекарства и вероятно си мислеше, че тези хора са дошли да го измъчват.
Любопитството я накара да се отправи към далечния край на помещението, където бяха отвели другия Нов вид. Искаше да провери как е, тъй като явно още никой не бе забелязал съществуването му. Мина покрай стената, която разделяше залата и видя още една клетка. Гледката, която я посрещна, предизвика сълзи в очите й.
Мъжът бе прикован към медицинско легло, черната му коса бе ужасно сплъстена, а към тялото му бяха прикрепени различни маркучи и машини. Бека приближи до решетките и ги стисна. Видът не помръдваше изобщо. От мястото където стоеше, тя можеше да види числата, които се изписваха на монитора на сърдечния апарат. Трей застана до нея.
— Мамка му! — изсъска приятелят й.
— Отвори вратата!
Той се поколеба.
— Не. Всеки момент ще пристигне медицински екип.
— Отвори вратата — настоя тя. — Той не мърда, а сърдечният му ритъм е много слаб. В безсъзнание е.
— Най-вероятно ще бъде много опасен, ако го събудим. Съжалявам, но тази врата остава затворена, докато не се уверим, че е безопасно.
Младата жена се обърна и го погледна в очите.
— Обади се за помощ.
Трей кимна, посегна към радиостанцията, но бързо се сети, че под земята няма сигнал.
— Да вървим. Ще изпратя горе едно от момчетата да съобщи, че се нуждаем от лекари веднага.
На Бека не й хареса идеята да остави Вида сам, затова предложи да остане. Първоначално Трей се противопостави, но тя изтъкна факта, че няма никой наоколо, който да я нарани, а мъжът беше под ключ и завързан. Колегата на баща й се отдалечи и тя съсредоточи цялото си внимание към нещастната жертва вътре в клетката.
Понякога хората стигаха до крайности и да види това, на което бяха способни, почти разби сърцето й. Пулсът му все още се отчиташе на апарата, но Бека се запита дали Новия вид щеше да оцелее. Той беше огромен, но цвета на кожата му бе изключително блед, изглежда беше гладувал много, ако се съдеше по начина, по който ребрата му се открояваха.
Не отне много време и Трей се върна с медиците. Те отвориха вратата на клетката и се скупчиха около болния. Бека остана достатъчно дълго, за да чуе, че състоянието на мъжа е критично. Затова решиха да се обадят за медицински хеликоптер.
Потънала в депресия, тя искаше единствено да намери Брон. Трей я сграбчи за ръката, докато опитваше да се промъкне покрай него.
— Хванахме всички копелета, районът е обезопасен. Ще транспортират Новите видове в Хоумленд. Искаш ли да те прегледа парамедик?
— Добре съм.
— Баща ти едва го удържат горе. Трябва наистина да идеш да го видиш. Беше почти обезумял, мисля, че търпението му е на изчерпване.
— Искам първо да говоря с Брон, след това ще намеря баща си.
— Само побързай. Той е в такова състояние, че може да се наложи да го вържат.
Бека отиде при клетката, където я бяха държали затворена и видя как двама от Новите видове отключват килията на 919. Той все още седеше свит в ъгъла и ръмжеше озъбен срещу спасителите си и човешките членове на екипа, които бяха далеч назад. Брон стоеше и наблюдаваше и тя спря до него.