— Мислиш ли, че ще се оправи? — Този път не го докосна, в случай, че беше разсеян и не я бе чул да се приближава.
— Надявам се. Психическото му състояние е това, което ме притеснява най-много. — Обърна се и срещна погледа й. — Бека, аз…
Чу се вой и някой извика. Младата жена обърна глава навреме, за да види как 919 напада единия от Новите видове, хвърля го настрана, а юмрукът му се стоварва върху втория. С диво изражение се втурна вън от клетката и погледът му се спря на нея. Ярост изкриви чертите му и той се спусна напред.
— Не! — извика Брон, когато 919 атакува, и се хвърли между тях, като почти се блъсна в нея.
Бека бързо се раздвижи, за да се махне от пътя на подивелия Вид, но беше твърде късно. Разярен и зашеметен от лекарствата, той удари Брон в лицето. Брон залитна, 919 изрева отново и се спусна към нея. Тя дори не успя да извика, преди ръце му да я сграбчат брутално. Едната се уви около гърлото й, спирайки въздуха й, а другата я стисна за лакътя толкова силно, че младата жена имаше чувството, че ще прекърши костта й.
Ревът беше единственото предупреждение, преди Брон да нападне. И тримата тупнаха на пода, с преплетени тела, ръката освободи гърлото й и 919 изкрещя от болка. Бека опита да се претърколи настрани, но краката й бяха приковани под телата им, докато мъжете си разменяха удари.
Някой я хвана за ръката, тя вдигна глава и видя пребледнялото лице на Трей. Той я дръпна толкова силно, че й причини болка, и я освободи от борещите се тела. Продължи да я влачи по пода, докато я отдалечи поне на десетина крачки. Тя се втренчи в лицето на Брон, докато той се бореше с 919. Гледката беше брутална, а звуците, които издаваха, бяха ужасяващи.
— Махнете човешката жена от тук! — изрева Брон. — Този не е на себе си.
Трей изруга, наведе се и грабна Бека в прегръдките си. Тя започна да се извива, когато я вдигна и се затича към вратата. Младата жена с ужас наблюдаваше как Брон и мъжът продължават да се бият, и никой не се притече да му помогне. Тя отвори уста да извика, че някой трябва да ги разтърве, но точно тогава Трей мина през вратата и се заизкачва по стълбите.
— Пусни ме!
Задъхан, той продължи да върви и не обърна внимание на заповедта й. Забави ход, когато приближи повърхността и тя му бе благодарна, защото всичкото това тръскане не влияеше добре на стомаха й.
— Ребека!
Можеше да познае този глас навсякъде. Извърна глава и обходи с поглед склада, изпълнен с човешките членове на работната група, Нови видове и няколко медицински екипа. Трей спря и я пусна да стъпи на крака.
Тим почти се блъсна в нея, но успя да спре навреме, преди да паднат и двамата, обви ръце около тялото й и я притисна в обятията си.
— Бебчо! — Гласът му се пречупи. — Благодаря на Бога, че си жива! — Залюля я в прегръдките си. — Добре ли си?
Сълзи напълниха очите й и тя не се опита да ги спре, когато притисна лице в тениската на баща си.
— Ще се оправя.
— Доведете медик! — извика той, карайки я да трепне.
— Добре съм.
— Господине — обади се един мъж, — пуснете я и ме оставете да прегледам нараняванията й.
Баща й разтвори ръце и тя погледна към Бък, един от медиците на екипа, беше щастлива да види още едно познато лице. Червенокосият се присегна, обхвана челюстта й и се вгледа в лицето й.
— Нека да я заведем в буса.
— Добре съм. — Тя се отдръпна от пръстите му.
Медикът огледа тялото й, очите му не пропускаха нито една подробност.
— Сигурна ли си?
Бека отстъпи назад от баща си, погледна го в очите и се усмихна.
— Наистина съм добре, татко. Имам няколко подутини и натъртвания, но ще живея. — Рамото я болеше и главата й пулсираше на мястото, където се бе ударила, падайки на пода, но нямаше да се оплаква.
— По дяволите! — Бък я хвана за тила. — Кървиш.
Бека замря, щом облечената му в ръкавица ръка докосна нещо, от което в главата й избухна болка.
— Ох!
— Хеликоптерът всеки момент ще кацне. — Мъж от Новите видове пристъпи към баща й. — Ще отведем дъщеря ви в Хоумленд. Нашите лекари са в готовност да посрещнат ранените.
Тим поклати глава.
— Ще я заведа в болница, Брас.
Високият мъжкар се намръщи, погледна Бека и се обърна отново към баща й.