— Това ще доведе вашите правоприлагащи органи. Бихме предпочели да запазим всичко между нас.
— Изобщо не ме интересува какво предпочитате! — Тим Оберто показа нрава си.
Брас се сви.
— Ще поискат да им предадем тези, които арестувахме днес тук. Наистина ли желаете те да отговарят по обвинения във вашите съдилища? Те няма да са толкова сурови към престъпниците, ще се наложи дъщеря ви да отиде в съда, за да даде показания, а на нас да обясним защо сме нахлули в тази сграда без да се консултираме първо с тях.
Мисълта някое от тези чудовища, отговорни за всичко, което бе преживяла, да получи по-лека присъда или продължителен съдебен процес, накара гневът на Бека да избухне. Тя се втренчи във високия Вид, докато той срещна погледа й.
— Вашите закони са по-сурови?
— Доколкото разбрахме, те са работили за Мерикъл и са изтезавали Нови видове. Няма да се измъкнат лесно.
Това бе достатъчно добре за нея.
— Ще дойда с вас.
— Не! — Баща й я хвана за ръката. — Ще те заведа в болница.
Младата жена стисна пръстите му.
— Не искам да им се размине след това, което сториха. Отивам с тях, за да ме прегледат техните лекари. Остави ги да се справят с това, татко. Моля те!
Силен шум от хеликоптер се чу отвън, изглежда щеше да кацне на улицата или някъде наблизо. Тя дръпна ръката на баща си, за да го принуди да я пусне.
— Всичко ще бъде наред.
Тим отвори уста, но Брас го спря с жест.
— Аз лично ще я придружа и ще я пазя. Ще бъдете в пълна безопасност, госпожице Оберто.
— И аз идвам — настоя Тим.
Новия вид я хвана за ръката.
— Не е ли по-добре да се погрижите за транспортирането на затворниците до Хоумленд? Дъщеря ви ще бъде там, когато пристигнете.
Колебанието, изписано на лицето му, подсказа на Бека, че баща й е раздвоен.
— Направи го, татко. Увери се сам, че ще отидат там и ще бъдат под ключ.
— Ще дойда в рамките на четири часа.
— Ще те чакам.
Ръката на Брас я държеше нежно, докато я извеждаше от склада. Навън беше слънчев ден, светлината я заслепи за малко, след като бе държана толкова дълго време вътре. Вятърът разпиля косата й, докато се приближаваха към хеликоптера.
— Всичко ще е наред! — изкрещя Брас, за да надвика шума на двигателите.
Повдигна я да влезе в кабината и й помогна да се настани в седалката, след което зае мястото до нея. Бека наблюдаваше как вкарват вътре и пострадалия Нов вид, който бе прикрепен към машините. Той все още беше в безсъзнание. Тя не знаеше името на медика — беше един от най-новите членове в работната група — и още не го бе срещала. Потърси с поглед Брон, но той не се присъедини към тях, докато вратите се затвориха и хеликоптерът се издигна.
Къде е той? Надяваше се, че е добре. В противен случай, ако се нуждаеше от медицинска помощ, щяха да го транспортират до Хоумленд. Шумът в машината беше твърде силен, за да прави опити да разпита Брас. Щеше да почака, докато се приземят.
Огромният Вид до нея разтвори едно одеяло, обърна се и й го подаде. Тя му отправи благодарна усмивка, уви меката материя около тялото си и се облегна назад. Бяха спасени. Зарови лице в одеялото и остави сълзите да потекат.
Беше преминала през адско изпитание.
Глава 11
Най-накрая хеликоптерът се приземи и Бека имаше чувство, че са пътували цяла вечност. Никога преди не бе посещавала територията на НСО — Хоумленд. Баща й беше казал, че е хубаво място, когато веднъж го попита от любопитство.
Двигателите замлъкнаха и вратите се отвориха. Веднага свалиха носилката с изпадналия в безсъзнание Вид. Бека беше поразена, когато две едри, високи жени се появиха внезапно.
Трябва да бяха повече от метър и осемдесет и притежаваха отличителните черти на Новите видове. Едната имаше котешки очи, които й напомняха за Брон, а косата й бе поразяваща — микс от различни цветове. И двете носеха черни униформи, с изписани бели букви НСО от лявата страна на гърдите им. Непознатите й се усмихнаха плахо.
— Безопасно е — увери я Брас. Наведе се леко, за да не си удари главата в тавана на кабината и й помогна да си разкопчае колана. — Това са Ръсти и Съншайн.
Той слезе от машината, взе Бека на ръце и много внимателно я свали долу на пистата. Двете жени продължаваха да се усмихват. Червенокосата имаше жълтеникави очи — бяха много красиви и някак мистериозни. Тя посочи към един джип.