— Казвам се Ръсти. Съншайн не говори много. Приветстваме ви в Хоумленд и ви обещаваме, че ще сте в пълна безопасност.
Жената с разноцветната коса кимна, но не пророни нито дума. Бека остави одеялото увито около себе си и се качи на пътническото място. Брас остана с пострадалия мъж, докато го качат в един микробус. Джипът потегли и Бека се опита да не зяпа всички Нови видове, които подминаваха. Ръсти управляваше автомобила.
— Водим ви в медицинския център. Имаме чудесни лекари — обясни тя.
— Аз съм Бека. Дъщерята на Тим Оберто.
— Знаем коя сте и как се казвате — отвърна Ръсти и я погледна отзивчиво. — Тайгър се обади предварително, за да ни информира какво се е случило и че пътувате насам.
Най-накрая Съншайн се обади от задната седалка:
— Ние знаем какво е да си заключен в клетка и оставен на милостта на другите. Преживели сме го. Разбираме ви напълно, така че не сте сама.
Бека се извъртя в седалката и се усмихна признателно на другата жена.
— Благодаря. Не беше чак толкова лошо. Брон беше там, така че не бях съвсем сама.
Пътят до медицинския център не беше дълъг и скоро паркираха пред него. Сградата бе едноетажна, с големи стъклени прозорци по протежение на цялата лицева страна, със затъмнени стъкла, за да не се вижда какво става вътре. Влязоха в малка чакалня със столове. Дълъг плот разделяше помещението, а зад него бяха разположени няколко бюра. Отляво и дясно на рецепцията имаше два дълги коридора. Човек в престилка ги чакаше край вратата и Бека предположи, че е лекарят.
— Аз съм Пол, медицинската сестра. Триша ви очаква. Тя е една от обслужващите лекари тук. Доктор Трейдмонт се занимава с по-тежките случаи. — Той се поколеба, погледна към жената и посочи: — Натам. Придружителките ви ще останат до вас, госпожице Оберто. Това е стандартна процедура тук, така че няма да бъдете сама с мен. — Усмихна се. — Аз съм страховит мъж.
Ръсти изсумтя.
— Ти си добър човек и ние се съмняваме, че ще я безпокоиш, но заповедите са да останем до нея, за да я подкрепяме.
— Наричайте ме, Бека — предложи тя.
Дребна руса жена, облечена в бяла престилка, се показа на вратата. Косата й бе вързана отзад на опашка. Тя се усмихна на пристигналите.
— Здравейте, госпожице Оберто. Казвам се Триша и съм вашият лекар. Моля, последвайте ме до стаята за прегледи.
— Просто Бека — повтори младата жена.
— Добре. Моля елате с мен, Бека.
Стаята за прегледи приличаше на лекарските кабинети, които Бека бе посещавала. Тя седна на покритата с хартия маса, щом вратата се затвори. Остана насаме с Триша. Лекарката беше млада, някъде около тридесетте, усмивката й помръкна.
— Къде сте ранена?
— Нямам нужда от преглед — призна Бека. — Имам няколко натъртвания и мисля, че може би драскотина на тила.
Доктор Триша се приближи, наведе главата й напред и си сложи ръкавици. Опипа задната част на черепа й, намери нараненото място и отстъпи назад.
— Не изглежда зле. Имате ли световъртеж? Виждате ли двойно? Нека да видя бузата ви. Говорих с Брон, докато летяхте насам, и той ми каза, че сте паднали няколко пъти и един от онези типове, дето ви бяха отвлекли, ви е ударил по лицето.
— Той добре ли е?
— Да, добре е. Останал е да разкаже за случилото се, но ще се върне тук тази вечер. Моля, отговорете на въпросите ми. — Тя вдигна два пръста. — Колко са?
— Нямам мозъчно сътресение. Два. Не съм замаяна и зрението ми е добре. Ако трябва да бъда честна, приех да дойда тук само за да накарам баща ми да ме остави на мира. Искаше да ме отведе в болница и щеше да превърне живота ми в ад. Един мъж от Новите видове го убеди, че е по-добре те сами да се справят със ситуацията, без да намесват местната полиция. Оценявам вашата загриженост, но се чувствам много по-зле след посещение във фитнеса, отколкото сега. Наистина съм добре.
— Бях информирана, че са ви били инжекция. Знаете ли какво имаше в нея? Онази лекарка спомена ли нещо? Брон е забелязал следата от убождането на ръката ви.
Това изненада Бека.
— Тя ми взе кръв и натривка от устата. Искаше проби от мен.
— Мразя тези откачени учени — промърмори Триша, докато оглеждаше ръцете й. После повдигна тениската й достатъчно, за да провери колената, след това прегледа стъпалата й, преди да се изправи. Тогава погледна пациентката си в очите. — Искате ли да говорите с някого? Бихме могли да ви намерим терапевт. Преживели сте тежко изпитание.