— Да си призная, искам само душ, топла храна и легло. Това ще ми се отрази добре.
Лекарката свали ръкавиците, хвърли ги на плота и кимна.
— Разбирам ви напълно. Ще ви дам да изпиете няколко хапчета, за да предотвратим развитието на инфекция. Не знам дали са използвали стерилна игла, когато са ви взимали кръвна проба, но предпочитам да не рискуваме. Алергична ли сте към някакви лекарства? Приемате ли някакви медикаменти в момента?
— Нямам алергии и не взимам нищо. Не употребявам наркотици и пия алкохол от време на време.
— Добре. — Триша се поколеба. — Хм, както вече споменах, Брон разговаря с мен. Каквото и да ми кажете, ще бъде поверително. Все пак, ранена ли сте? Брон ми сподели, че сте правили секс и се опасява, че може би е бил прекалено груб. Искате ли гинекологичен преглед само за да се уверите, че сте добре? Новите видове не пренасят венерически болести и мога да ви гарантирам, че той е напълно здрав.
Бека се изчерви.
— Добре съм. Той не ме нарани, и наистина бих искала да запазя това в тайна. Можете да го уверите, че и аз съм напълно здрава. Сигурна съм, тъй като редовно ходя на прегледи. — Нямаше намерение да споменава, че поради липса на сексуален живот не е изложена на опасност от болести, предаващи се по полов път.
Очите на жената се присвиха.
— Доколкото знам, само аз, вие и Брон сме наясно какво се е случило.
— Притеснявам се най-вече заради баща ми. — Бека прехапа устни. — Познавате ли го?
— Тим? Да.
— Той много ще се ядоса.
Лекарката се отпусна.
— Разбирам.
— Баща ми е адски покровителствен и ще се вбеси, ако разбере колко близки сме били с Брон в онази клетка. Ще вдигне голяма врява. Брон е един от новите членове в групата му. Татко има едно правило: никое от неговите момчета не може да ме докосва. Той просто… — въздъхна. — Безкомпромисен е по този въпрос. Отнася се с мен сякаш съм малко дете и ще превърне живота на Брон в кошмар, тъй като трябва да работят заедно.
Устните на Триша се извиха в усмивка.
— Разбирам. Тим изглежда доста нервен.
Бека слезе от масата за прегледи.
— Това е изключително любезно определение. Когато се ядоса за нещо, баща ми става истински тиранин.
Вратата се отвори и Ръсти пристъпи вътре.
— Не исках да подслушвам, но слухът ми е прекалено добър. Искаш ли да я заведа в стая с душ, а Съншайн да й намери някакви дрехи? Вече поръчах храна от кафетерията. Ще пристигне след около петнадесет минути. — Тя задържа погледа си върху Бека. — Аз бях единствената в коридора, която чу какво каза и няма да повторя пред никого, че с Брон сте споделили секс. Срещала съм баща ви и не бих искала да разбере за вас. Той крещи на хората си твърде много, когато провеждат събирания във връзка със сигурността.
Триша се засмя.
— Добре дошла в моя свят. Слухът им е четири пъти по-силен от нашия, а мъжете имат още по-добри сетива. Винаги трябва да шептите, ако някой от тях е наблизо или пуснете да тече вода, ако искате да проведете личен разговор, докато сте в Хоумленд.
— Съжалявам, док. — Ръсти се изкикоти. — Не го направих нарочно.
— Ти не си виновна. Моля те, заведи я в най-близката стая с душ. Аз ще проверя какво става с останалите, които докараха. — Триша се протегна и докосна ръката на Бека. — Радвам се, че сте добре. Помислете си върху предложението ми да поговорите с някого, ако се притеснявате за нещо. Просто се обадете в Хоумленд и попитайте за мен. Баща ви няма да научи, ако ви срещнем с терапевт. Имаме на разположение няколко такива, които работят с нас. Ще дам на Пол да ви донесе хапчетата. Изпийте ги с вода.
— Благодаря — отвърна Бека. — Въпреки всичко, съм добре.
Искаше само да може да поговори с Брон, но знаеше, че той не е в Хоумленд. Навън бе все още светло. Нямаше представа колко е часът, но предположи, че ще мине доста време, преди да пристигне. Щеше да се изкъпе, да хапне нещо и може би да подремне, докато го чакаше да я намери.
Брон беше толкова изтощен, че едва се движеше, затова стоеше в приемната на медицинския център в очакване Тайгър да се върне от проверката на новопристигналите. Мъжът се появи от коридора, приближи със сода в ръка и му я предложи.
— Реших, че ще се насладиш на това.
Брон отвори кутията и изпи половината наведнъж.
— Благодаря. — Огледа се, за да се увери, че наблизо няма никой, който да ги чуе. — Къде е Бека? — Подуши въздуха. — Помирисвам я, но климатикът ми пречи да определя посоката, в която се намира стаята й.