— Кажи ми, моля те! — Сълзи опариха очите й. — Ще спя по-добре през нощта. Те убиха Тина и Мел. Нахлуха в дома ми и…
— Имаме затвор, малката ми. Никой не знае за него, той не е за гражданското население. Зад решетките му се намират хора, които са извършили престъпления срещу Новите видове. Джъстис Норт е изключително умен мъж. Той договори няколко впечатляващи сделки.
— Не разбирам.
— Мерикъл е била финансирана частично от правителството на Щатите. Това не е известно на широката публика — обществото ще се разгневи, ако разбере къде са отишли данъците му. Всеки, който е бил замесен, предпочете да запази нещата такива, каквито са. Новите видове биха могли да съдят американското правителство и да спечелят в съда по същия начин, по който осъдиха Мерикъл да ги компенсират за годините, през които са били затворени. За правителството е по-изгодно и по-евтино, ако всичко това се потули и запази в тайна. Дадоха им Хоумленд, пари да стартират и моята работна група, преследваща служители на Мерикъл, които още не са заловени и да освобождава Нови видове в плен. Ние намерихме пет съоръжения за тестване, а може да има и повече. Не знаем. Някои от Новите видове са били дадени на инвеститорите.
— Дадени на инвеститорите?
Баща й сведе поглед.
— Жени, бебчо. Компанията е търгувала с плът за пари. — Той вдигна глава, устата му се извиха в ядна гримаса. — Сексуални робини. Ние се опитваме да ги намерим.
Сълзите закапаха по бузите й.
— О, Боже мой!
— Да. — Тим отново потри крака й. — Точно това прави екипът ми през по-голямата част от времето. Издирваме тези болни копелета, които са ги купили и се опитваме да разберем дали жените са все още живи.
— Открихте ли такива? — Надяваше се да е така.
— Няколко. Обикновено нещата са зле. Няма да те лъжа. Джъстис поиска да има работна група на свое разположение с пълни ресурси, за да ги преследва и аз бях назначен да я ръководя. Ние можем да направим това, което повечето юридически учреждения не могат, тъй като нямаме толкова много правила като тях и това включва управлението на наш собствен затвор. Водим там тези, които арестуваме и те никога повече не излизат на свобода. Не съществува такова нещо като право на помилване или освобождаване за добро поведение.
— Той в Хоумленд ли е или в Резервата?
Баща й поклати глава.
— Не. На друго място, но няма да ти кажа къде. Някои от хората, които помогнаха за стартирането на Хоумленд, преди Новите видове да поемат контрола, сега отговарят за това съоръжение. Там не е курорт, уверявам те. Затворниците не се малтретират, но със сигурност не гледат телевизия, нито имат право на посетители.
— Новите видове сега държат като затворници хората, които някога са ги държали под ключ. Изглежда справедливо.
— Не. Джъстис не искаше да поставя някой от своите хора в това неудобно положение. Затворът се обслужва изцяло от нас.
— От твоя екип?
— От хората.
— Те също са човешки същества, но не напълно.
— Вярно е, но те ни наричат човеци. Чувствам се вече уморен. — Той се усмихна. — Тази вечер ще спя долу на дивана, освен ако не искаш да легна тук на пода. Мога да го направя.
Бека бе трогната от предложението му. Обикновено баща й я докарваше до лудост, но след случилото се не искаше да остава сама.
— Ти си твърде стар, за да спиш на пода — пошегува се тя. — На сутринта няма да можеш да станеш. Диванът се разтяга и матракът е доста удобен. Благодаря, татко.
Той пусна крака й и стана.
— Аз съм на долния етаж. Искаш ли да оставя лампата да свети?
Бека се изкушаваше да му каже да, но вместо това поклати глава. Баща й беше много мил сега, но тя не искаше той да използва този неин момент на слабост по-късно срещу нея. Той си имаше свои начини да направи това. Преди да се усети, щеше да е започнал да я уговаря да се премести обратно в голямата къща.
— Кога ще се върне Брон? — Наистина искаше да го види.
— Няма да се връща.
Бека бе поразена, шокът бързо бе последван от силна болка.
— Какво? Останах с впечатлението, когато пристигнах в Хоумленд, че той ще даде показания и после ще се върне обратно в дома ми.
Гняв задълбочи гласа на Тим.
— Докато Джъстис е на почивка, Тайгър отговаря за всичко. Той счита за провал това, че един от техните мъже живя тук. Много помогнаха при освобождаването ти днес, но за тях не е безопасно да живеят извън онези стени. Това поставя всеки, който е около тях, в опасност.