— Отвличането не беше по негова вина.
— Знам. Но се радвам, че няма да се върне. Сутринта имам среща, за да обсъдим различни варианти как да интегрираме някои от неговите момчета в моя екип. Просто трябва да намеря начин да го направя безопасно.
— Бих искала да говоря с Брон — заяви дръзко Бека, рискувайки да предизвика гнева на баща си.
Възрастният човек спря до вратата.
— Няма да стане. Увериха ме, че той е приключил с хората. Знам, че нещо се е случило между вас, въпреки отказа ти да ми кажеш подробности, но потвърдиха, че той не иска никога повече да има нищо общо с човешките същества. — Тим изгаси светлината и затвори вратата.
Сълзите на Бека потекоха. Брон бе приключил с хората? И не искаше да я види никога повече? Спомни си как бе реагирал, когато го докосна по ръката и как изкрещя на Трей да я махне от там. Може би я беше излъгал и й бе ядосан.
Болеше я. Изпитваше чувства към него, но трябваше да си напомни, че той не искаше да се забърква с нея. Беше го заявил ясно, но все пак се бе надявала. Бека извърна лице към възглавницата и се вкопчи в нея. Брон й липсваше, и това, че всичко бе приключило без дори да може да се сбогува с него, разкъсваше сърцето й.
Глава 12
Девет седмици по-късно
Бека бродеше из хижата отегчена и самотна. Накрая се сви на кълбо на дивана и използва страничната облегалка за възглавница. Налагаше се да се свърже с баща си скоро и трябваше да измисли още една лъжа. Той смяташе, че тя пътува из Европа и щеше да се шокира, ако разбереше, че дъщеря му никога не е напускала Калифорния. Двамата поддържаха връзка чрез компютъра й.
Така беше много по-лесно да мами, отколкото да търси начин как да крие местонахождението на повикванията от телефонния GPS на баща си. Тя имаше приятели и роднини, които живееха в Германия и Франция, те знаеха, че Тим Оберто е тиранин и бяха достатъчно отзивчиви да изпращат от време на време пощенски картички, които да го държат в заблуда. Всички мислеха, че младата жена просто се нуждае от почивка.
Това беше вярно до известна степен. Баща й я подлудяваше. Когато се прибра вкъщи й бе необходим отдих от постоянните му визити и опитите му да я измъкне навън. След отвличането бе изпаднала в депресия, взе си продължителен отпуск от работата и не желаеше да си признае, но искаше да стои близо до телефона в случай, че той се обадеше.
Мисълта за Брон я накара да седне и да стисне ръце в юмруци. В началото, когато не се опита да се свърже с нея, беше тъжна, но след като минаха няколко седмици, тъгата се превърна в гняв. Как смееше дори да не поиска да я види? Би било учтиво поне да се свърже, за да разбере дали се е възстановила след травмиращото им преживяване. Фактът, че бяха имали полов контакт, правеше два пъти по-непростимо обстоятелството, че не направи това усилие. Толкова по въпроса, че сме един отбор.
В деня, след като се върна у дома, багажът му беше взет от едно от момчетата на баща й. Две дълги седмици трябваше да се разправя с майстори, които поправиха лошо повредената й къща и веднага щом приключиха, тя затвори вратата на стаята за гости, за да избегне спомена за него. Но това не проработи. Всеки път, когато минаваше по коридора, за да отиде в спалнята си, погледът й винаги се отклоняваше натам.
Четири седмици по-късно бе направила шокиращо откритие, което промени живота й. Наложи й се да вземе някои решения, да състави план, да съчини куп лъжи и да се премести в хижата в Северна Калифорния. Бързо бе направила няколко обаждания, за да създаде сложна измама. Откри, че я бива в тези неща и вярваше, че се е погрижила за всичко. Баща й щеше да намекне нещо, ако имаше някакви подозрения.
Обхвана я тревога и я присви стомаха при мисълта, че може би е направила грешка. Споменът за ужасния телефонен разговор, който бе провела преди три седмици по пътя за хижата, я караше да се напряга. Купих си свободен от договор телефон, платих в брой, постарах се обажданията да са достатъчно кратки и баща ми е далеч от тук. Дори си напомних да извадя батерията и да я изхвърля в кошчето за боклук, в случай че някой се опита да проследи телефона. Пое си дълбоко въздух. Направих всичко както трябва, никой не знае, че съм била аз. Това я успокои малко.
Телефонът бе иззвънял два пъти, преди да вдигнат отсреща. Операторът на НСО бе отговорил и тя помоли да я свържат с доктор Триша, излъга, че жената очаква нейното обаждане. Бека даде фалшиво име и дори използва тексаски акцент. Бе живяла като дете в този щат в продължение на пет години, докато баща й бе разпределен там като инструктор по борба. Чувстваше се сигурна, че се е справила, и вярваше, че не е забравила да промени гласа си.