Доктор Триша се обади след четвъртото позвъняване. Бека никога нямаше да забрави как стомахът й се стегна на възел, докато броеше сигналите, сърцето й биеше лудо и страхът я завладяваше постепенно. Беше твърде опасно да се обажда, но се нуждаеше от отговори на няколко важни въпроса.
— Доктор Триша — обади се весело жената.
Бека знаеше, че трябва да промени гласа си.
— Здравейте — успя да измънка. — Не разполагам с много време. Страхувам се, че ще проследите обаждането ми, но трябва да говорим.
— Хм, добре. — Радостният глас на лекарката стана колеблив.
— Вярно ли е, че някои Нови видове са алергични към шоколада и той ги кара да се разболяват?
Мълчанието се проточи много повече, отколкото на Бека й харесваше, всяка една от тях броеше секундите, тъй като времето бе ограничено. Те можеха да проследят обаждането, но докато някой стигнеше до хижата, тя щеше да е напуснала мястото, да е извадила батерията и да я е изхвърлила на боклука някъде другаде.
— Трябва да насочите всички ваши въпроси към отдела за връзки с обществеността на НСО — отговори най-накрая Триша. — Приятен ден.
Бека изпадна в паника. Лекарката щеше да затвори.
— Чакайте! Въпросът е спешен.
Минаха секунди, но линията остана отворена.
— Спешно е да разберете дали Видовете са алергични към шоколада? Що за откачалка сте вие? — Сега гласът й бе изпълнен с гняв.
— Бременна съм — изтърси Бека и стисна зъби от съжаление, но знаеше, че трябва да разкрие този факт, за да получи отговорите, от които толкова отчаяно се нуждаеше. Пое си дъх, за да се успокои и си напомни да не забравя да говори с фалшив акцент. — Спах с един Нов вид и сега съм бременна. Страхувам се, че ако ям шоколад ще навредя на бебето. Искам да знам дали е възможно.
— Това не е смешно.
— Чувате ли ме да се смея? — Бека се поколеба. — Наистина е така и се страхувам да отида на гинеколог, имайки предвид кой е бащата. Докторът ще може ли да разбере това? Знам, че правят тестове и преглеждат с ултразвук. Безопасно ли е да посетя някой лекар или трябва да ги отбягвам, за да не разберат истината?
— Нямате ли по-важни неща за вършене, отколкото да си правите шеги по телефона. Аз имам. — Триша въздъхна. — Затварям.
Бека отново изпадна в паника. Знаеше, че доктор Триша не й е повярвала, но трябваше да я убеди.
— Неговата сперма е значително по-топла от човешката. Новите видове са доста надарени, поне той беше, и ръмжи много по време на полов акт. Има остри зъби, обича да ги забива в кожата и му допада грубия секс. — Поколеба се. — Това не е шега и той е обрязан.
— Кой се обажда? — Гласът на Триша прозвуча меко. — Това истина ли е?
— Да.
— Трябва да дойдете в Хоумленд, просто кажете, че искате да ме видите и ще ви придружат до кабинета ми. Лично ще ви прегледам. Не ви вярвам, понеже Видовете не могат да имат деца, но поне ще сложим край на тези глупости.
— Бременна съм, бащата е Нов вид и няма начин да дойда там. Моля ви, просто отговорете на въпросите ми. — Бека ненавиждаше отчаянието, прозвучало в гласа й. — Мога ли да навредя на бебето, ако ям шоколад? Много го обичам, но го избягвам. Купувам си витамини за бременни, продавани без рецепта, но бих искала да ме прегледа лекар. Той ще разбере ли, че има нещо по-различно? Това са двата въпроса, на които искам отговор и не желая нищо повече.
Мълчанието накара Бека да осъзнае, че времето и парите, които бе вложила в телефона и обаждането, са изгубени. Никоя досега не бе зачевала от Новите видове, всички знаеха, че е невъзможно и лекарката не й вярваше. Рискуваше много, тъй като тук бе сама, без медицинска помощ. Ужасяваше се, като не знаеше дали с бебето всичко е наред.
Най-сетне Триша проговори отново.
— Това не е възможно.
— Но е така. Определено съм бременна и много се страхувам да отида на преглед. Не искам да рискувам, ако тестът покаже нещо странно и разберат, че моето бебе е смесен вид. Моля ви, само отговорете на въпросите ми. Скоро трябва да затварям. Не искам да проследите обаждането. Знам, че можете да го направите.
— Защо не дойдете в Хоумленд? Лично ще ви прегледам. Безплатно е, ако се притеснявате за пари.
— Не мога.