Триша заговори бързо.
— Това е шега, нали?
Бека се бореше със сълзите.
— Иска ми се да беше, но не е. Страх ме е — призна тя. — Знам за хората, които ги мразят, и след като аз съм първата жена, забременяла от един от Видовете, това ще бъде грандиозна новина. Не искам детето ми да се превърне в циркова атракция или да стане мишена на куп идиоти. Наех отдалечена хижа. Никой, освен вас, не знае за това. Нямам доверие на никого.
— Трябва да ви прегледа лекар. Хайде, елате в Хоумленд. Тук ще бъдете в безопасност. Никой няма да ви нарани. — Триша си пое дълбоко въздух. — Или аз ще дойда при вас, ако това е вярно. Просто ми кажете къде се намирате. Никой не ще узнае.
— Няма да стане. — Бека се поколеба. — Не мога да позволя семейството ми да разбере. Трудно е за обяснение и е прекалено объркано, но нещата стоят така. Бащата на бебето е Нов вид. Има ли нещо специално, което не трябва да ям или пия, освен редовните храни и напитки. Трябва ли да консумирам повече месо? Знам, че те ядат много от него.
— Кажи ми нещо друго, за да ти повярвам, че това е истина.
Бека прехапа устни.
— Наддавам бързо и вече ми личи, което не е нормално за този период от бременността. Имах сутрешно неразположение в рамките на няколко седмици от зачеването, но си мислех, че съм се разболяла от грип, докато не започнах да качвам килограми и гърдите ми се уголемиха и станаха чувствителни. Имам приятелки, които имат деца и си спомних, че те се оплакваха от същите симптоми, когато бяха бременни.
— Кажете ми къде се намирате и аз ще дойда при вас. Нуждаете се от незабавни медицински грижи, ако наистина сте бременна и бебето е Нов вид. В кой месец сте?
— Предпочитам да не ви казвам. Можете да попитате кой е спал с човешка жена и така да разберете коя съм. Няма да поема този риск.
Лекарката тихо изруга.
— Нямате представа колко опасно би могло да бъде това, ако сте сама. Наистина ли живеете в отдалечена хижа? Не може да постъпвате така. Нуждаете се от медицинска помощ, която да е наблизо. Искам да знам в кой месец сте.
— Трябва да затварям. Необходимо ли е да консумирам повече месо и да избягвам определени храни? Мога ли да отида на лекар, без да се появя във вечерните новини? Не искам да навредя на бебето, като не му давам това, от което се нуждае или да ям нещо, което не му понася.
Доктор Триша още веднъж тихо изруга.
— Да. Яжте повече червено месо. Някои Нови видове имат непоносимост към шоколада. Не знам дали това ще се отрази на плода, но неколцина от тях се разболяха. Не поемайте риск. Лекарят наистина ще получи странен резултат от теста, ако бебето е от Видовете и ще си помисли, че нещо не е наред с бременността ви. Ще назначи още тестове и бързо ще открие истината. Елате в Хоумленд. Вие…
— Това никога няма да се случи. Съжалявам, но забравете за всичко. Няма да се видим.
— Може ли поне да ми се обаждате всеки ден? Имате ли химикалка? Ще ви дам номера на мобилния си телефон. Искам да си говорим и ще разберете, че можете да ми се доверите.
Бека се поколеба.
— Няма да се опитате да проследите обаждането или нещо подобно?
— Кълна се.
Младата жена бръкна в чантата си, знаеше, че това е лоша идея, лекарката вероятно лъжеше, но беше отчаяна.
— Кажете ми го. — Записа номера. — Ще ви се обадя след няколко дни. Това не е шега. Аз наистина съм бременна и бебето е Нов вид.
— Моля ви, умолявам ви — настоя Триша тихо. — Позволете ми да дойда при вас или вие елате в Хоумленд. Просто спрете пред портата и им кажете да ми позвънят на пейджъра. Никой, освен мен, няма да знае нищо. Моля ви, само…
Бека прекъсна връзката и плъзна задното капаче на телефона, за да извади батерията. На два километра от мястото, където бе провела обаждането, хвърли телефона в боклука и продължи по пътя за хижата.
Отърси се от мисълта за този разговор и стана от дивана. Протегна се, знаеше, че е необходимо да направи няколко поръчки скоро. Но първо трябваше да се обади отново. Вчера се бе случило нещо, което не й остави никакъв избор. Налагаше се пак да говори с доктор Триша.
Новият мобилен телефон лежеше на масата в трапезарията. Младата жена прехапа устни, докато размишляваше дали да не предприеме дълго пътуване, за да прикрие местонахождението си по-добре. Но баща й щеше вече да знае, ако нещо се бе объркало. А той изобщо не споменаваше нищо в имейлите си и тя се чувстваше в безопасност, че никой не я подозира. Може би доктор Триша казваше истината, че няма да опитат да проследят обаждането й. Някои хора бяха честни.