— Вие сте сама, и ми казахте, че не се доверявате на никого, а се нуждаете от помощ, ако наистина сте бременна. От какво се страхувате? Никой няма да ви нарани. Можете да дойдете пред портите и да кажете, че искате да ме видите, кълна се, че ще пристигна на секундата. Ако не искате някой да ви види, можем да се срещнем навсякъде, където пожелаете. Ще си донеса чантата и мобилно оборудване за преглед. Дори мога да ви посетя във вашата хижа.
— Няма да стане. Имам си причини. Не искам никой да ме намери.
— Мога да ви кажа дали всичко с бебето ви е наред. Не искате ли да сте сигурна? Имам син, и си спомням колко бях притеснена за здравето му, докато бях бременна. Кълна се, че си правех ултразвук почти всеки ден, за да проверявам как се развива. Мога да направя същото и за вас, ако дойдете тук. Но щом не искате да ви виждат, аз ще дойда при вас. Знам, че навън има много протестиращи. Но ние разполагаме с хеликоптер можем да ви вземем с него, за да не ви види никой.
— Оценявам това, на както казах, не се доверявам на никого.
Триша се поколеба.
— Да не би да се страхувате от бащата? Това ли е? Мислите, че ако узнае, ще реагира зле?
— Опитвам се да не мисля за него. — Бека се наведе напред и въздъхна. — Знам, че той има право да научи и смятам да му кажа един ден, но не и преди да бъде безопасно. Вие не знаете какво е заложено на карта.
— Тогава ми кажете. Споделете нещо.
Бека помисли за секунда.
— Семейството ми ще полудее, ако разбере. Те ще искат да наранят бащата. Това е всичко, което мога да ви кажа.
— Значи вие защитавате бащата на детето? Заради това ли не искате да дойдете тук? Не е нужно семейството ви да узнава. Те не могат да достигнат до него или вас, ако дойдете тук. Кълна се, че ще бъдете в безопасност. Всички вие.
Това можеше да важи за обикновен човек, но не и за Бека. Баща й беше длъжен да знае всичко, което се случва в Хоумленд и Резервата. Ако изневиделица се появеше бременна жена, това би представлявало риск за сигурността. Тим Оберто веднага щеше да бъде уведомен, а тя все още потръпваше от спомена как я пита по сто пъти на ден дали някой я бе докосвал, докато я държаха в плен. Яростта, която бликаше от очите му я увери, че той няма да се спре пред нищо, докато не види Брон мъртъв. Ето защо никога не му бе разказвала за брака си. Щеше да застреля Брадли право в сърцето. На моменти баща й се държеше като задник, но наистина полудяваше, ако някой я наранеше.
— Все още ли сте там?
Бека осъзна, че се бе отдала на мислите си.
— Да. Смятате ли, че бебето расте по-бързо от нормалното? Възможно ли е? Просто ми отговорете. Това е единственото, за което мога да се сетя. Много съм притеснена.
— Повече от четири месеца ли сте бременна?
— Не.
— Добре. — Триша помисли малко и попита: — Не искате ли да знаете пола на бебето? Ако ми позволите да дойда, мога да донеса портативен ултразвуков апарат и да ви кажа пола?
— Това не е честно. Знаете, че много бих искала да разбера, но не мога да рискувам. Ако не желаете да ми отговорите, ще затворя.
— Чакайте! Как се чувствате? Здрава ли сте? Някакви необичайни симптоми или нещо друго? Предполагам, че не сте отишли на преглед.
— Знаете, че не мога да рискувам. Уморена съм много, но четох, че това е нормално. Апетитът ми е страхотен. Не съм повръщала от седмици, явно съм минала периода със сутрешното гадене. Налага се да вървя. Благодаря за разговора.
— Трябва да ми се обаждате по-често. Най-малко веднъж на няколко дена. Вие сте сама. Нещо може да се обърка. Моля ви! — Гласът на лекарката прозвуча паникьосано.
— Ще ви се обаждам веднъж седмично.
— Обещавате ли? Притеснявам се за вас. Вие не знаете всичко, а аз не мога да ви кажа повече по телефона.
— Да ми кажете какво? — Сърцето на Бека се разтуптя от страх. Какво знаеше лекарката, което не й казваше?
— Просто ми се обаждайте и ние ще продължаваме да говорим.
— Трябва да тръгвам — каза Бека и прекъсна.
Триша затвори и вдигна до ухото си слушалката на домашния телефон. Беше се обадила на Джъстис веднага, след като мобилния й звънна и го остави да чуе разговора й с жената на високоговорител.
— Разпозна ли гласа й? Ти имаш отношения с повечето от хората, които са влизали в контакт с нас.
Джъстис въздъхна.
— Не, не го познах, но акцентът е фалшив. Пролича на няколко пъти. Може би лъже за бременността.