— Не можем да рискуваме. Докато не знаем със сигурност, че тя не е някаква репортерка тръгнала на лов за сензации и докато не се уверим, че бебето, което носи, е Нов вид, няма да й казваш нищо. Това е заповед. Съжалявам, но твърде много е изложено на риск. Синът ти ще бъде в опасност.
— Знам. — Триша преглътна сълзите си. — Просто се поставям на нейно място. Тя звучи наистина уплашено от нещо. Който и да е баща й, той трябва да е един ужасен задник, за да й внуши такъв страх.
— Аз съм ядосан на мъжкия, който е споделил секс с нея — изръмжа Джъстис. — Той е трябвало да вземе предпазни мерки или да я последва. Очевидно те не са били достатъчно близки, за да се обърне към него за защита. Когато разберете кой е, двамата с него ще прекараме известно време в залата за тренировки. Той ни постави в тази ситуация.
— И аз искам да получа парче от него след теб — изсумтя Тайгър. — Казах на офицерите да използват презервативи, ако спят с човешки жени, но това ми прилича на някой от мъжете на Брас, така че най-вероятно той ще има удоволствието да набие основните правила в главата му.
— Да, хвърлете му един бой. — Триша беше отвратена. — Това ще го научи. Радвам се, че Слейд вече не отговаря за Резервата и сме си у дома. Мразя, когато ми се налага да го кърпя.
Джъстис се засмя.
— Такава е мъжката работа.
Глава 13
Флейм огледа хижата, която се оказа празна, и направи знак на човешкия отряд да приближи. Мъжете внимателно обкръжиха постройката, като трима от тях продължиха да държат под око дърветата. Едно от момчетата, Боби, почука на входната врата. Носеше дънки и ръцете му бяха изцапани с грес. Всички бяха облечени в ежедневни дрехи, за да не изглеждат подозрително и да изплашат жената, ако я намереха. Бяха съчинили история за прикритие, в случай че някой друг отвореше вратата. Боби щеше да попита дали може да използва телефона, за да се обади на пътна помощ заради уж повредената му кола.
Никой не отвори. Боби надникна през прозореца и махна на останалите да приближат. После коленичи и се зае с ключалката. Успя да отвори вратата, точно когато Флейм застана до него. Двамата огледаха малката всекидневна и човекът се обърна към Новия вид:
— Някой определено живее тук.
Флейм пристъпи във вътрешността на дома и вдиша дълбоко.
— Жена, която живее сама. Долавям само нейния аромат.
Сърцето му заби по-бързо от вълнение, че може би това е правилното място, когато забеляза кошарка, в една от двете спални. Всичко за детето миришеше на ново и неупотребявано. Втората спалня бе на жената и той отметна завивките, наведе се и притисна носа си в чаршафа. Едно дълбоко вдишване и вече знаеше, че най-сетне са открили точния човек. Можеше да разпознае лекия аромат на бременност и миризмата на Видовете.
Извади мобилния си телефон, докато се обръщаше към човешкия екип.
— Това е правилното място. Тя трябва да се върне скоро, нещата й са тук, така че прилагаме нашия план.
Боби измъкна радиостанцията си.
— Прекратете търсенето. Намерихме я. Върнете се в базата и останете извън полезрението.
Флейм набра Резервата.
— Открихме я, но в момента не е тук. Надявам се, че скоро ще се прибере. Помирисах това, което очаквахме да намерим. Ще се скрия и ще чакам да се върне. Подгответе хеликоптера и го напълнете с гориво. Искам да го изпратите веднага щом я хвана. — Затвори и погледна към мъжете около себе си. — Мога да се справя с нея. Мисля, че е най-добре, ако осъществя контакта сам. Тръгвайте напред и се върнете в базата.
Боби, ръководител на екипа, прикрепен да работи с Флейм, се поколеба.
— Сигурен ли си? Мога да остана за подкрепление.
— Не. Ситуацията не е опасна. Правим услуга на Триша. Братовчедка й избягала от жестокия си съпруг и тя се тревожи. Жената няма да се бори или да причини вреда. Аз просто ще й предам едно съобщение.
— О! — Гняв изкриви чертите на Боби. — И ние си скъсахме задниците от работа заради това? — Той се обърна и се отдалечи.