Флейм го остави да си тръгне, не му се понрави факта, че го ядоса. Той харесваше човешкия екип, но от НСО не им бяха казали защо търсят жената, не искаха да им разкрият защо наистина е толкова важна за тях и не смятаха изобщо да го правят. Колкото по-малко знаеха мъжете, толкова по-добре, но те им бяха нужни, за да чукат на вратите и да осъществяват контакта. Всеки, който отвореше и видеше, че на прага му стои Нов вид, щеше да се разтревожи и мълвата можеше да се разпространи бързо. Не че щяха да клюкарстват или по-лошо, да се обадят на полицията. Това означаваше репортерите да надушат историята. А жената да разбере, че са в района и да избяга.
Флейм наблюдаваше как мъжете си тръгват. НСО се страхуваше от проблемите, които щяха да си докарат, ако се разчуеше новината, че Новите видове могат да имат деца с човешки жени. Те вярваха на работната група, но таблоидите предлагаха твърде много пари, за да може някой да им устои. Съхраняването на тази информация, известна само на Видовете и техните половинки, бе от съществено значение. Всеки, който знаеше истината, беше лично заинтересован да защити тази тайна.
Той затвори и заключи входната врата, намери подходящо място, където да чака, и се облегна на вътрешната стена. Имаше достатъчно търпение.
Бека се усмихна и погали корема си, щом бебето я ритна леко. Беше сигурна, че на това се дължи пърхането, което продължаваше да чувства. Всеки път усещането я правеше щастлива, тъй като то я уверяваше, че всичко вътре в корема й е наред.
— Знам. — Премести ръката си върху волана, за да го стисне здраво и с двете си ръце. — Този черен път е отвратителен. И ти смяташ така, нали? — Тя намали още скоростта, щом зави по пътя за хижата. Да говори на бебето се бе превърнало в любимото й занимание. — Почти сме си у дома.
Младата жена паркира пред входната врата, изключи двигателя и откопча предпазния колан. Излезе от колата, протегна се леко и размърда задник. Винаги след шофирането по неасфалтирания път чувстваше долната част на гърба си изтръпнала. Бутна вратата след себе си и отвори едната отзад, за да вземе двете пазарски чанти.
— Гладен ли си? Аз умирам от глад! Пропуснахме закуската, когато тръгнахме за мляко, и ни отне повече време от обичайното да се доберем до града, благодарение на онзи огромен камион, който караше трупи. Нямах абсолютно никакво намерение да го изпреварвам.
Взе торбите, затвори с хълбок вратата, и се изкачи по стъпалата на верандата, като внимаваше да не се спъне. Остави едната на стола до входната врата, отключи, след което се обърна и я грабна отново. Влезе и затвори с крак.
— Аз искам голяма пържола. Не звучи ли чудесно? И мляко. — Тя влезе в кухнята, остави чантите на плота и извади единия от пакетите с месо. — Съжалявам за къркоренето, което чуваш. — Засмя се. — Обзалагам се, че е доста силно там където си ти, след като аз мога да го чуя от тук.
Взе тигана, който бе оставила на печката, сложи го на предния котлон и отвори пакета. Че страда от постоянен глад бе меко казано. Струваше й се, че гладът я тормози непрекъснато. Тя сложи месото в тигана и хвърли опаковката в кошчето до печката.
— Пет минутки, хлапе. Ще пием мляко и ще се наслаждаваме на пържолата.
Обърна се да прибере останалите покупки и някакво движение я накара да ахне. Един висок мъж, облечен в дънки и черна тениска, влезе в кухнята от трапезарията. Моментално я заля вълна на ужас. Не беше заключила вратата, когато се прибра вкъщи, уплашеният й поглед рязко се вдигна към лицето на непознатия.
— О, мамка му! — промърмори тя. Това не беше някой случаен непознат, влязъл, за да я ограби или убие. Той беше Нов вид. Светлочервената му коса бе разрошена от вятъра, а котешките му очи се взираха в лицето й. Мъжът бавно вдигна ръце, с разтворени към нея длани.
— Спокойно, жено. Аз не съм тук, за да те нараня. Дойдох да поговорим. Изпраща ме доктор Триша. Казвам се Флейм. Не се страхувай.
Бека отстъпи назад. Да се страхува? Вътре в хижата й имаше Нов вид. Ръцете й се стрелнаха и покровителствено обвиха корема и Флейм притвори очи, забелязал реакцията й. Той вдигна поглед и срещна нейния, без изобщо да помръдне от мястото си. Младата жена продължи да отстъпва назад.
— Внимавай! Зад теб има горещ тиган. — Новия вид се напрегна. — Да не се изгориш!
— Махай се! — прошепна Бека с разтуптяно сърце.
Спря да отстъпва, но паниката й остана. Беше направила огромна грешка, доверявайки се на лекарката. Очевидно бяха проследили обаждането й, за да могат да я открият. Доказателството стоеше в кухнята й и я наблюдаваше.