Глава 2
Бека спря пред затворената врата на Брон, чу шум от течаща вода и разбра, че гостът й се къпе. Беше се успокоила след спора с баща си и сега имаше нужда от едно силно питие. Това винаги й помагаше да преодолее наранените си чувства след всеки техен словесен двубой, а сега съществуваше и фактът, че в дома й живееше един много сексапилен, но напълно забранен за нея мъж.
В хола имаше добре зареден бар, нещо, което бе оценила, когато влезе във владение на къщата и бе подменила всяка бутилка алкохол, тъй като не бе сигурна колко бяха стари. Наля си чиста водка и я изпи на екс. Течността опари гърлото й и целия път до стомаха. Издиша през зъби, когато остави чашата на бара, възседна стола и си наля още.
Баща й я подлудяваше и да живеят в един и същи имот бе наистина лоша идея. Все пак не бе залепена за това място. Имаше пари, можеше да се премести другаде, но идеята да напусне спокойния оазис я караше да изпитва ужас. Вече бе живяла във външния свят с Брадли и нещата не потръгнаха много добре. Тя си наля и изпи още няколко чашки, когато звукът на звънеца я изтръгна от вцепенението, в което беше изпаднала.
Бека рязко отвори вратата, като очакваше да види баща си, но вместо него друг стоеше на прага й. Тя му отправи искрена усмивка.
— Е, и това ако не е самият Трей Робъртс. Изглеждаш прекрасно!
Мъжът се ухили.
— Донесох хранителни продукти и униформа за новото попълнение. — Той държеше две огромни торби и обемист калъф за дрехи, преметнат през рамо. — Покажи ми кухнята. Той пристигна ли вече?
Тя кимна и поведе Трей към кухнята. Младата жена високо ценеше човека, който беше любимец на баща й. Ако Тим Оберто някога имаше син, тя знаеше, че би бил именно като Трей. Баща й я бе тласкал години наред към него с надеждата, че ще го избере за съпруг. Тя флиртуваше с младия мъж, но не проявяваше интерес. Твърде много приличаше на баща й, с изключение на това, че Трей беше мил и имаше чувство за хумор.
— Той е на горния етаж и си взема душ.
Трей погледна към тавана, преди да насочи изучаващия си поглед към Бека.
— Какво представлява?
— Името му е Брон. Огромен е, има прекрасни очи и е хубав. Ще си пасне идеално с вас момчетата. Макар че, на ваше място, не бих го предизвиквала. Ще ви срита задниците.
Трей кимна и започна да разтоварва торбите.
— Къде отиде твоят старец?
— Има среща.
— Аха — засмя се мъжът. — Чудя се колко дълго ще продължи този път?
— Вероятно две седмици. Това е лимитът. Щом започне да бълва заповеди срещу тях и те хукват надалеч. Чакам да видя що за идиотска мащеха в крайна сметка ще ми намери. Тя трябва да е спечелила първо място в конкурса „Пълен кретен“, ако си мисли, че неговото деспотично отношение е сладко.
— Сега разбирам защо отказваш да излизаш с мен. Обичам да раздавам заповеди.
— Аз съм твърде умна. — Тя започна да му помага да разтоварят и подредят покупките, докато не забеляза огромното количество месо в хладилника и фризера. — Какво е това, по дяволите?
Той се ухили.
— От НСО ни казаха, че трябва да му осигурим много червено месо.
— В такъв случай, мисля, че ще бъде доволен. Сигурно си купил повече от двадесет килограма пържоли и месо за печене.
— Просто изпълних дадения ни списък. Трябваше да те питам дали имаш някакви чугунени тигани. Предпочитат да запичат месото в тях.
— Там — посочи Бека.
Трей отвори долният шкаф и видя комплекта тигани.
— Би трябвало да свършат работа — Извади най-големия и го постави върху печката така, че да е невъзможно да бъде пропуснат.
— Друго?
— Не. Ако се нуждае от нещо, той сам ще ни каже. Отивам да взема безалкохолното от джипа.
Бека му помогна, като задържа входната врата отворена. Зяпна учудена, когато видя Трей да мъкне три кашона с кола.
— Да не би да има разпродажба?
— Новите видове имат слабост към кофеина — Той прибра кашоните и се облегна на плота. — И така, срещаш ли се с някой сега?
— Не.
— Искаш ли да излезеш с мен на вечеря? — попита я с усмивка.
— Не — отвърна Бека и също му се усмихна. — Но благодаря за предложението.
— Не искаш ли поне да правим страхотен, умопомрачаващ секс? — Намигна й.
— Пас съм — засмя се тя.
Усмивката му угасна.