Мъжът се намръщи.
— Трябва да отидеш на лекар. Изплашена си. Мога да подуша страха ти. Моля те, не се страхувай. По-скоро бих се застрелял, отколкото да ти навредя. Как се казваш? Ние претърсихме всичко тук, но не успяхме да намерим нещо с името ти върху него.
— Ние? — Страхът й нарасна.
Флейм отново се намръщи.
— Ти си ужасена. — Той пребледня внезапно. — Да не би някой от нас да ти е причинил болка? — Погледът му се сведе към корема й, след което се върна пак на лицето й. — Бащата ли те нарани? Със сила ли те принуди да споделите секс?
Младата жена поклати глава, от което изражението на Флейм стана още по-мрачно.
— Но ти се боиш. Защо?
Тя срещна погледа му.
— Не искам бащата на бебето да знае. Поне не още. Имам достатъчно проблеми на главата си, без да се занимавам и с глупавата ситуация покрай него. Освен това не искам и семейството ми да узнае. Това е… сложно.
— Ти си ужасена. Кажи ми защо?
Бека прехапа устни.
— Не мога. Нека просто кажем, че семейството ми е способно да нарани бащата, и въпреки че в момента съвсем не го харесвам, не искам да му се случи нищо лошо. Също така не искам детето ми да израсне без роднини, след като моите ще бъдат в затвора за убийство. Ето защо трябва да си тръгнеш.
Флейм я погледна право в очите и чертите му се смекчиха.
— Не ми оставяш друг избор, освен да се справя със ситуацията по начин, който нямах намерение да използвам. Няма да премислям отново и да те оставя сама, без охрана. Бях сигурен, че мога да те уговоря да дойдеш с мен, но сега виждам, че си твърдо решена да останеш. — Още веднъж той погледна към корема й, пое си дълбоко дъх и очите му станаха безизразни, когато срещнаха нейните. — Много съжалявам. Не се страхувай, но идваш с мен. Док ще те прегледа, ще имаш денонощна охрана и това не подлежи на обсъждане. Ти очевидно си в много голяма опасност и стана добре, че те намерихме. Моля те, не се бори с мен. Помисли за бебето. — Новия вид се раздвижи.
Бека отстъпи назад и задникът й се удари в плота.
— Не!
С четири големи крачки той я стигна и ръцете му нежно хванаха нейните.
— Хеликоптерът идва. Щеше да го чуеш в определен момент и да разбереш, че възнамерявам да те отведа, независимо дали си съгласна или не. Не искам да те плаша и не забравяй — никой няма да те нарани. Отиваме в Резервата, където Триша ще прегледа теб и бебето. Нямаш друг избор. Остани спокойна заради детето.
— Пусни ме, дявол да те вземе! — изкрещя Бека и опита да се отскубне.
Флейм внезапно я пусна и бързо я пое в люлката на ръцете си. Младата жена изпищя и се вкопчи в тениската му.
— Пусни ме! — Тя не посмя да се бори, тъй като твърде много се страхуваше, че ще я изпусне, а той бе висок. Падането щеше да бъде дълго и болезнено.
— Мисли за бебето — изръмжа Новия вид гръмогласно. — Отпусни се и дишай бавно. Успокой се.
Ужасена, Бека спря да дърпа фланелката му. Пръстите й стиснаха в юмрук материята. Вкопчи се в него и опита да намери думи, с които да накара едрия Вид да я остави да стъпи на пода.
— Това е отвличане! Да. Това е незаконно, не се намираш на територията на НСО. Аз съм американска гражданка и отказвам да дойда с теб. Не може да постъпваш така. Противозаконно е.
Флейм погледна надолу към нея и повдигна вежди, докато я носеше през хижата.
— Наясно съм с някои от вашите закони. Девет десети от тях защитават притежанието, а аз те имам. — Намести я в ръцете си, за да я притисне по-плътно към масивните си гърди. — В безопасност си.
Младата жена знаеше, че не може да се измъкне от него и той няма да промени решението си. Вгледа се в красивото му лицето — не видя там гняв, но твърдата решимост можеше лесно да се прочете. Флейм щеше да я отведе в Резервата, независимо от обстоятелствата.
Бека чу хеликоптерът да приближава, когато стигнаха до входната врата. Тя вече бе широко отворена, явно мъжът го бе направил, преди да я стресне в кухнята, което я накара да заподозре, че е планувал да я отведе още от самото начало.
Моля те, нека пилотът да не е от хората на баща ми, молеше се тя безмълвно, докато наблюдаваше как хеликоптерът се приземява на поляната между хижата и дърветата. Беше се запознала с него, но не се сещаше за името му. Той със сигурност щеше да си я спомни. Баща й се бе похвалил, че държи нейна снимка на бюрото в офиса си. Дори мъжът да бе забравил кратката им среща в бащината й къща, то фактът, че гледа снимката й в офиса му почти всеки ден можеше да го накара да се сети коя е.