Пинк заобиколи джипа и се настани на шофьорското място, докато Флейм седна на задната седалка до Бека, сякаш се притесняваше, че ще се опита да избяга. Но това нямаше да доведе до нищо добро. Тя знаеше, че обширната територия на Резервата е обградена от високи, защитни стени и никога нямаше да успее да се измъкне. Потеглиха бавно към сградите, които се виждаха в далечината.
Бека огледа двуетажното здание, пред което спряха. Предната му стена не бе от стъкло, както медицинския център в Хоумленд. Тази постройка имаше малки затъмнени прозорци, разположени високо над земята. Флейм отвори вратата на колата и излезе, като протегна ръка, за да й помогне. Котешките му очи я гледаха мрачно.
— Трябва ли да те нося или ще ходиш сама?
Тя се поколеба.
— Имаш ли пистолет?
Новия вид премигна.
— Прикрепен е към глезена ми, но няма да можеш да го вземеш.
— Не би ли могъл просто да ме застреляш? Повярвай ми. Така ще бъде по-добре за всички.
Пинк се засмя, докато заобикаляше джипа отпред.
— Тя е прекарана.
Бека кимна.
— Точно така.
Флейм не беше впечатлен, въздъхна и посегна към Бека. Тя го плесна през ръцете.
— Ще вървя. Мога да ходя сама.
Новия вид остана до нея, докато се измъкна от колата и се изправи. Пинк вървеше на няколко крачи зад тях, но и двамата с Флейм останаха от двете й страни, вероятно притеснени, че ще побегне. Имат причина да се притесняват, призна Бека и се изкуши да опита.
Но реалността си беше реалност и тя вдигна брадичка. Нямаше начин да избегне това, което я очакваше вътре. Колебливо направи крачка, след това втора, чувствайки се като осъдена.
Флейм отвори вратата и я въведе вътре. От прежурящото слънце Бека влезе в огромната климатизирана чакалня. Помещението беше празно, посрещна я тишина и това й се стори малко зловещо.
— Триша трябваше да накара всички да напуснат — информира я тихо Пинк. — Разкара целия персонал — и хора, и Видове. Искаше да се чувстваш в безопасност. Сега ще те заведем в стаята за прегледи, където може да се увери, че си добре и да прегледа с нейните машинки бебето. Док каза, че ще е хубаво да видиш бебето си на монитора.
Бека усещаше краката си като че са напълнени с пясък, докато минаваше покрай рецепцията, поемайки надолу по коридора.
И тогава съзря лекарката. Триша бе обърната с гръб, русата й коса бе вързана на опашка и разговаряше с висок мъж от Видовете с кичури във всички нюанси на кестенявото. Той й се усмихваше, после се наведе и я целуна по начин, който говореше за повече от приятелство.
Флейм се прокашля.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, влюбени гълъбчета, но тя е тук. Не иска да каже името си и отказа да дойде.
Новия вид освободи лекарката и тя бавно се обърна. Бека срещна погледа й и видя как очите й се разширяват, щом я позна. Тя моментално се обърна към мъжа, който я бе целувал.
— По-добре се обади на Джъстис и му кажи да дойде веднага. Предай му, че имаме сериозни неприятности. Заключете медицинският център. Никой не бива да влиза и излиза, Слейд. Нито един човек не трябва да се доближава до нея, ясно. Абсолютно никой. И особено хората от работната група.
Той се намръщи и погледна към Бека.
— Защо?
Триша се втренчи в бременната си пациентка.
— Това е съпругът ми, Слейд. Слейд, запознай се с Ребека Оберто. Тя е единствената дъщеря на Тим Оберто, с която толкова се хвали. Тази, която е в Европа. Тим ми показа картичката, която е получил от нея, преди две седмици. Обади се на Джъстис, дявол да го вземе. Изправени сме пред проблем много по-голям, отколкото предполагахме.
Глава 14
Бека успя да остане права, но коленете й се разтрепериха. Тайната й беше разкрита — поне на хората в стаята — и тя преглътна сълзите си. Никакви думи не й идваха на ум, просто стоеше там и се опитваше да не повърне. Стомахът й се бунтуваше от нерви и страх.
Слейд се навъси, докато я изучаваше мрачно.
— Не изглежда да е в Европа.
— Не — съгласи се Триша. — Кажи ни, Ребека, как успя все пак да изпращаш картички на баща си?
— Покойният ми съпруг има роднини там и аз ги помолих за услуга. — Отново преглътна сълзите си. — Само ме пуснете да си отида. Имам пари и мога да изчезна отново. Баща ми… — Бека замълча, отправяйки умоляващ поглед към Триша. — Той не трябва да разбере за това. Ще побеснее и няма да остави нещата така. Ще иска да пролее кръв и ние знаем чия ще е тя. Ще го обвини, че ме е докосвал, независимо от това, че беше по взаимно съгласие. Когато става въпрос за мен, никога не разсъждава разумно. Просто ме пуснете да си ида и да сложим край, преди нещата да се превърнат в пълен кошмар.