— Не може, Ребека. Ти и бебето трябва да бъдете тук, където ще сте в безопасност. Флейм каза ли ти нещо по отношение на бременността? Напълно здраво и износено, бебето Нов вид се ражда около двадесетата седмица. Ти в коя си? Осмата? — Триша приближи към нея.
— Девета.
— Ти си почти по средата на бременността. Това е причината да ти личи вече и да усещаш движението на плода. Двамата със Слейд имаме син. Променените гени на Новите видове са силни и доминират над човешките, така че бебето ще бъде от мъжки пол и ще притежава физическите черти на Видовете. Не може просто да родиш и да скриеш детето. Рано или късно баща ти ще трябва да научи, освен ако не го излъжеш, че искаш да останеш в Европа завинаги.
— Понякога си мисля нещо свързано с автомобилна катастрофа и евентуално инсцениране на моята смърт.
Триша повдигна вежди и Бека сви рамене.
— Все още не съм планирала напълно всичко. Опитвах се да живея ден за ден, за да избегна стреса. — Ръката й разтри закръгления й корем. — Когато мисля по тези въпроси, хм, изпадам в нервно напрежение. А знам, че това не е добре за бебето.
— Трябва да съобщим на бащата, Ребека.
— Не. — Тя поклати глава. — Бебето е мое.
— Налага се. В някакъв момент Тим Оберто ще разбере и ти много добре го знаеш. Ще тръгне след него, сама го каза. Най-малкото, трябва да бъде предупреден. Би ли желала да го доведем тук, за да имаш възможност да му кажеш лично?
Бека поклати глава решително.
— Нямаме какво да си кажем. Не мога да ви спра да му съобщите, но ако го направите, не искам нищо от него, освен да стои далеч от мен.
— Обвиняваш го за случилото се? — Триша пребледня. — Той също е бил жертва.
— Знам, и не това е причината, заради която не искам да го видя. Просто му предайте, че не желая нищо от него, освен да стои настрана. Не ми беше даден никакъв избор дали да дойда тук или не. Моля ви, не ме принуждавайте и да го видя. Моля ви! — Бека ненавиждаше сълзите, напълнили очите й. Хормоните и страхът от това, което предстоеше да се случи, я правеха силно емоционална и взимаха своя дан. — Нима вече нямам достатъчно проблеми, с които да се справям?
Триша се поколеба, изглеждаше несигурна, но най-накрая въздъхна тежко.
— Хайде да отидем да видим бебето и да те прегледам. Ще се притесняваме първо за това, а за останалото по-късно. Защо не влезеш вътре и да се съблечеш? Ще дойда след минута.
Бека кимна мрачно и влезе в стаята за прегледи. Веднага, след като затвори вратата и остана сама, се облегна на нея и затвори очи. Щяха да разкрият на Брон и на баща й истината. Инсценировката, която бе разработила с толкова труд, за да се скрие, щеше напълно да се провали. Също като в предаването „Разкрит си“. По дяволите! По дяволите! По дяволите! Сложи ръце на корема си и го погали. Бебето се размърда и тя знаеше, че поне едно нещо в нейния свят е правилно.
Флейм гледаше свъсено.
— Знаеш ли кой е бащата на детето й? — Взря се в Триша, очаквайки отговор.
Лекарката кимна.
— Не казвай на никого, докато не му бъде съобщено първо на него. По дяволите, тази информация се счита за строго поверителна, така че той е единственият, който ще научи. Чу я. Тя няма да му каже. Нуждая се от теб, Флейм, само ти можеш да го направиш. — Тя погледна към Пинк. — На никого нито дума за това. Ние ще бъдем единствените, които знаят, освен Джъстис, когато Слейд му се обади.
Жената Нов вид кимна.
Флейм се поколеба, гледайки мрачно.
— На кого трябва да съобщя щастливата и шокираща вест?
Триша вдигна очи към съпруга си, преди да се обърне към мъжкия Вид.
— Намери Брон. Той е бил принуден да дели една клетка с нея, когато беше отвлечен и те са споделили секс. Това ще бъде… — Лекарката въздъхна, не можеше да намери думи.
Слейд я прегърна.
— Трудно за всички.
— Кучият му син! — Флейм изруга. — Мисля, че знам къде е. Чух някои от женските да обсъждат нещо тази сутрин по време на закуска, преди да тръгна за работа. Тръгвам веднага! — Обърна се и забеляза смаяното изражение на Пинк; напълно споделяше емоциите й. После се втурна към вратата.