Брон танцуваше в близост до една от жените, щастлив да се разсее малко. Бе прекарал още една безсънна нощ и ден с прекалено много бумащина и се надяваше, че ще изтощи тялото си достатъчно, за да си почине. Брийз му се усмихна, удари хълбок в неговия и го хвана за ръката.
— Благодаря ти.
— За какво? — Той я завъртя и изви тялото й назад, докато косата й почти докосна пода, след което дръпна жената да се изправи.
— Че се съгласи да дойдеш с мен. Не е ли забавно?
Трябваше да си признае, че това беше по-добро от взирането в стената.
— Да.
— По-късно ще ме заведеш ли на вечеря?
Новия вид се поколеба.
— Ти си наред. Научих една нова поговорка. Само работа и никакво забавление прави мъжете досадни. — Брийз се усмихна. — Или безчувствени. Във всеки случай трябва да се повеселиш. Непрекъснато си ядосан и ръмжиш на всички. — Облегна се на гърдите му и го погледна в очите. Целият й хумор изчезна. — Притеснявам се за теб. Ние сме приятели. Ти би направил същото за мен.
Брон не можеше да опровергае думите й и кимна.
— Наясно съм.
— Имаш ли кошмари?
Той насила откъсна поглед от нейния. Сънуваше, но никога нямаше да признае какво. Леко се отдръпна, за да остави разстояние между телата им.
— Не спиш добре. — Тя го погали по гърдите през ризата. — Тази вечер ще ти помогна.
Мъжът се напрегна.
— Не мисля, че е добра идея.
— Избягваш всички, откакто беше спасен. — Брийз вдигна брадичка и решително присви тъмните си очи. — Длъжница съм ти.
— Не е това.
Младата жена наклони глава.
— Просто ме изведи на вечеря и ми позволи да се погрижа за теб. Нужен ти е добър приятел, а аз съм точно такава.
— Вярно е.
— Спри да говориш и да танцуваме.
Той избута мислите в най-потайното кътче на съзнанието си и като хвана Брийз за ръката я завъртя. Усмихна се на начина, по който тя се изкикоти. Да види как този малък жест й достави удоволствие, подобри настроението му. Тя беше една от спасените жени от неговото съоръжение за тестване и задължението му беше да я прави щастлива.
Движение привлече вниманието му, когато Флейм размаха ръце от другия край на помещението. Мъжът стоеше до бара и гледаше право в него. Имаше мрачно изражение и Брон веднага разбра, че нещо не е наред. Престана да танцува и пусна Брийз. Флейм тръгна към него, спря на десет крачки и всички съмнения, че събратът му има да му съобщи нещо изчезнаха. Брон погледна към партньорката си.
— Ще се върна.
— Съмнявам се — промърмори Флейм.
Брон го чу и го погледна объркано.
— Нещо лошо ли се е случило? Да не са свикали среща на Съвета?
— Не. — Флейм се върна обратно до бара и махна с ръка на Хаунд. — Дай ми още две, моля те.
Брийз сграбчи кавалера си за ризата.
— Вземи ме в шест, Брон. Не ме карай аз да те търся.
Новия вид се насили да се усмихне и кимна. Тя го пусна и той заобиколи танцуващите, за да стигне до бара. Флейм взе двете малки чаши, пълни с тъмна течност от плота, където Хаунд ги бе оставил. Срещна погледа на Брон и му посочи с глава към вратата.
Каквото и да се бе случило, беше достатъчно лошо, щом се налагаше поверителност. Брон изправи рамене, надяваше се, че никой от Видовете не е бил ранен. Последва Флейм навън от бара. Мъжът продължи да върви, преведе го през фоайето, като през цялото време гледаше да е отпред и на разстояние от него, докато стигнаха отвън. Объркан от странното поведение на приятеля си, Брон запази дистанцията, докато стигнаха до тревните площи на около стотина метра от хотела.
Тогава Флейм се обърна и му подаде една от чашите.
— Изпий това!
Той опита да помирише каква е течността, но Флейм застана с гръб срещу вятъра. Брон погледна към тъмната напитка, вдигна поглед и се намръщи.
— Какво е?
— Уиски. Вече изпих две чаши от него, преди да привлека вниманието ти.
— Не консумирам такива неща.
— И аз обикновено не го правя, но днес е по изключение. Повярвай ми. Пий! Нуждаеш се от него. — Флейм глътна неговото на екс, изръмжа тихо и стисна празната чаша.
— Просто ми кажи лошата вест. Предполагам, че се е случило нещо ужасно.
— Искаш ли да чуеш новината? — Флейм бутна напитката в ръцете му. — Първо изпий това и тогава ще ти кажа.