За секунди Брон почувства раздразнение, преди неподправеният ужас да го завладее напълно. Някой беше умрял. И то някой, когото познаваше. Прие питието. Погледна го с неприязън, но поднесе чашата към разтворените си устни, принуди ръката си да го излее в устата и ужасният вкус го изгори, докато поглъщаше уискито.
— Уф, отвратително е. — Избърса устните си и погледна към Флейм. — Кажи ми!
Приятелят му се поколеба.
— Говори. Не ме измъчвай с неизвестното.
— По-добре седни на пейката вдясно.
Брон изръмжа.
— Не ми заповядвай и престани да увърташ!
— Моля те, седни. Нещо сериозно се случи в медицинския център.
Брон седна, само за да предотврати протакането и да не започне да измъква насила информацията от мъжа. Въпреки че беше силно изкушен.
— Какво се е случило?
Флейм леко се дръпна назад и увеличи още малко разстоянието помежду им.
— В медицинския център имаме човешка жена, която е бременна от Нов вид. Наложи се да я проследим и да я доведем против волята й. Тя отказа да дойде сама.
— Чух за това. Съобщиха ми, че някаква човешка жена се е свързала с Хоумленд и заявила, че е забременяла от един от нашите мъже, но отказва защитата ни. Радвам се, че сте я открили. Знаете ли кой е бащата?
— Тъкмо това е проблемът. — Флейм се втренчи в Брон. — Жената отказва да му съобщи лично и, дявол да го вземе, дори не иска да го вижда.
Брон не хареса чутото.
— Искате ли Съвета да проведе заседание и да се опита да установи кой е бащата, като попита нашите хора? Имате ли нейна снимка? Това ще помогне. Ще я покажем на мъжете ни и ще го намерим, щом тя не иска да разкрие името му.
— Триша познава жената и знае кой е той. Бременната настоява мъжът да стои далеч от нея.
— Какъв е проблемът? Дръжте го настрана. Нейното благополучие и това на детето са от първостепенно значение. И ти ме притесняваш заради това? Звучи толкова лесно, сякаш всичко вече е уредено.
— Радвам се, че мислиш така. Това ще направи нещата по-лесни.
Брон килна глава на една страна, повече объркан, отколкото раздразнен. Флейм говореше със загадки, които нямаха смисъл.
— Не разбирам.
— Жената се казва Ребека Оберто. — Флейм го гледаше съчувствено. — Това да ти напомня нещо, татенце?
Чашата в ръката на Брон се пръсна и стъклото се посипа по земята. Беше доволен, че е седнал, когато шокът взриви цялото му същество. Втренчи се в приятеля си, без да може да произнесе дори една смислена дума, тъй като мозъкът му се опитваше да асимилира информацията. Бека беше жената? Бременна? Сърцето му експлодира в унищожителен ритъм и кръвта се втурна бясно към ушите му.
Флейм кимна.
— Избягала е от дома си и се е скрила. Казала на баща си, че е в Европа. Жената определено е бременна и бебето е Нов вид. Лично я подуших.
Изведнъж Брон си пое дълбоко въздух, затвори очи и от гърлото му се изтръгна зловещо ръмжене. Хвърли се напред, за да сграбчи Флейм.
Не можеше да повярва. Трябваше да е лъжа! Бека не можеше да е бременна. Лекарката й бе дала хапчета. Със сигурно е вземала и нещо против забременяване. Щеше да му каже, ако бяха създали живот. Другият мъж отстъпи назад, за да се махне от пътя му, но Брон беше по-бърз. Юмруците му стиснаха раменете на Флейм, той наведе лице и подуши. Миризмите нападнаха сетивата му, докато се опитваше да поеме всичко навътре.
— Ти си я докосвал! Нейният аромат е навсякъде по теб и надушвам страха й — изръмжа, напълно изгубил контрол.
Тялото на Флейм полетя във въздуха, преди Новия вид да успее да овладее гнева си. Червенокосият извика, когато падна по гръб върху тревата на шест крачки от нападателя си, моментално се претърколи и бърз като стрела скочи на четири крака. Тялото на Брон се напрегна, готово за атака, приклекна. Друг рев се изтръгна от гърлото му.
— Кротко, дявол да го вземе! — рече Флейм задъхано. — Не съм я наранил, Брон. Тя отказа да тръгне. Живееше в някаква хижа, на двадесетина километра оттук и се наложи да я отнеса до хеликоптера. Трябваше ли да я оставя там, сама и незащитена? Сега е в медицинския център и е в безопасност!
Думите на другия Вид едва проникнаха през мъглата на гнева, който го беше обзел. Оголи зъби.
— Какво става тук? — Двама офицери се втурнаха към тях и застанаха помежду им. Въпросът бе отправен към Брон.