Флейм бавно се изправи на крака.
— Нищо. Добре сме. Въпросът е личен. Трябваше да съобщя на Брон една лоша новина. Моля ви, оставете ни сами. Няма да се бием.
Брон кимна рязко, отпусна бойната стойка и стисна зъби. Офицерите ги изгледаха строго, преди да си тръгнат. Той наблюдаваше как другият мъж изтърсва дрехите си от полепналата трева. Най-накрая Флейм срещна погледа му.
— Как се чувстваш сега? Успокои ли се? Наясно съм, че това е голям шок. По дяволите, особено пък за теб. Знам какво е отношението ти към човешките жени. Добрата новина, предполагам, е, че тя не иска нищо от теб. Не иска да се ожениш за нея и да ти стане половинка. Точно обратното, настоява да стоиш настрана. Ребека ще трябва да живее с нас, така че ще можеш да виждаш сина си, когато пожелаеш. Сигурен съм, че ще ти позволи.
Брон с много усилия успокои дишането си и овладя нестабилните си емоции. Бека е бременна. Бека е тук. Той бавно се приближи към своя събрат.
— Няма да те нападна. Искам да поема по-дълбоко от аромата й.
Флейм не изглеждаше щастлив, но остана на мястото си.
— Защо?
Много внимателно Брон пристъпи до него и вдиша. Но това не му беше достатъчно, сведе глава и затвори очи. Носът му докосна тениската на другия мъж и пое дълбоко въздух. Ароматът на Бека беше нещо, което никога нямаше да забрави, потърси още от нея, мразеше сладката миризма на страха й, който долавяше.
— Хей, пич — тихо прошепна Флейм. — Ще престанеш ли с това? Ако някой ни види, ще получи грешна представа за нас. Всеки момент може да се събере тълпа зяпачи, след като ме хвърли по задник.
Брон изръмжа, вдигна глава и се отдръпна.
— Тя е в медицинския център?
— Да. Но не забравяй онази част, в която не иска да те види. Каза, че не желае нищо от теб, освен да стоиш настрана.
Брон изръмжа отново, гневът му се върна, както и объркването. Защо отказваше да го види? Това нямаше никакъв смисъл. Заедно бяха създали живот.
— Отивам при нея, независимо дали иска или не.
Флейм тихо изруга.
— Страхувах се, че ще го кажеш. Сградата е заключена.
— Защо?
— Заради баща й. И заради теб. Тя мисли, че Тим ще се опита да те убие, Брон. Вече си се срещал с мъжа. Дали наистина ще опита?
Новия вид сви рамене.
— Вероятно. — Той се обърна. — Отивам при нея.
— Тя не иска да те вижда.
— Не ме интересува. Аз искам. — И Брон се отправи към клиниката.
До ушите му достигнаха гневните ругатни на Флейм, а после и гласът му, докато предупреждаваше някой, че Брон е на път към лечебното заведение.
Новия вид ускори темпото, дългите му крака бързо прекосиха тревната площ, и тогава се затича. Бека носеше неговото дете, тя беше наблизо и той щеше да получи някои отговори.
Въпросите, които го измъчваха, го караха да увеличи скоростта и той бързо стигна до сградата на центъра. Наложи се да забави крачка, тъй като Тайгър и Слейд стояха пред вратата и блокираха входа. Останал без дъх, Брон спря и изгледа свирепо двамата мъжкари.
— Махайте се!
Слейд го наблюдаваше предпазливо.
— Тя не иска да те вижда, Брон. Дай й малко време. Вече е достатъчно съкрушена, защото я принудихме да дойде тук. Триша е с нея и се опитва да я убеди да бъде разумна. Моята половинка ще я успокои.
— Разкарайте се! — нареди Брон отново. Тялото му се напрегна и той изръмжа силно заради тяхната намеса.
Тайгър тихо изруга.
— Нека да не се бием, момчета. Брон, сега си разстроен и то с право. Трябва да овладееш емоциите си. Изглеждаш подивял, мой човек. Жената е бременна. Не ти ли се струва, че когато най-накрая я видиш, трябва да бъдеш спокоен? Мисля, че идеята е добра. Хайде да гласуваме. Кой е за? — Вдигна ръка.
Слейд погледна с неодобрение приятеля си, но също вдигна ръка.
— Това не е дискусия.
— Шегичка! — промърмори Тайгър. — Помниш какво е това, нали? Надявам се да е така. Хайде, Брон. Изглеждаш страховито.
— Да ме виждаш да се смея? — Брон стисна юмруци и се втренчи в Слейд. — Какво би направил, ако някой ти каже, че не може да видиш Триша? Отдръпнете се от вратата и ме оставете да мина!
— Това е различно. Аз обичам Триша и тя е моята половинка. Ти и Ребека нямате такава връзка. — Слейд не се помръдна. — Нека да се разходим и да поговорим.
Бека се облече и се усмихна на Триша:
— Той изглежда съвършено, нали?