Лекарката отвърна на усмивката й.
— Да. Бебето ти е здраво и добре. Нали ти казах, че ще е момче. Изглежда страхотно, Ребека.
— Моля те, наричай ме Бека. Освен непознати и баща ми, никой друг не ме нарича така.
— Осигурили сме ти жилище. Трябва да останеш тук, заради безопасността на детето. Има още твърде много бивши служители на Мерикъл, които се опитват да избегнат ареста. Повечето от съоръженията за изпитване бяха атакувани през нощта, тъй като са се страхували, че персоналът ще се опита да убие Нови видове, както се е случило при откриването на първата лаборатория. Мога да споделя тази информация с теб, защото ти трябва да знаеш. Ужасната новина беше показана по всички телевизионни станции и те трябваше да гледат на живо как работните им места се унищожават. Само около двадесет процента от персонала е бил арестуван и може би още тридесет процента сами са се предали или са били заловени по-късно. Това означава, че навън са останали много отчаяни, луди идиоти, също като групата, която ви отвлече. Някои от тях вероятно си мислят, че ако имат заложници, биха могли да принудят НСО да им даде имунитет. Това е по-добрият вариант. Знаеш, че нападателите ви бяха решили да продадат Новите видове, с които разполагаха, след тяхната употреба. Ти ще имаш бебе. Можеш ли да си представиш какво означава това?
— Много долари! — Бека потрепери. — Големи пари за тези отвратителни копелета. Разбирам. — Беше ужасена. — Мислиш ли, че нямам кошмари заради това? Имам.
— Знам. — Лицето на Триша помръкна. — Освен това има и глупаци, които мразят Видовете и вярват, че те не са нищо повече от побеснели животни, които трябва да бъдат унищожени. Ето защо не сме казали на света, че могат да имат деца. Това е ужасна ситуация. Синът ми е единственото дете второ поколение Видове, родено досега, но имаме още две жени, които са бременни. Може би в близко бъдеще ще бъде по-безопасно светът да узнае, но за момента трябва да ги защитим. Твоето бебе ще изглежда като Видовете и ако някой го види няма да има никакво съмнение. Единственото нещо, което можеш да направиш, е да останеш тук, или в Хоумленд, където ще бъдеш в безопасност от света. Ще ограничим достъпа на всички хора до теб, освен моя и на другите половинки. Няма да бъдеш сама. Ние четирите ще те подкрепяме емоционално.
— Четири?
— Аз, Ели, Тами и вярвам, че познаваш Джеси Дюпре. Тя работеше заедно с баща ти.
Бека беше шокирана.
— Тя е бременна? Тя е, ъ-ъ, обвързана с Нов вид?
— Омъжи се тайно за Джъстис Норт, но решиха да изчакат известно време, преди да имат дете. Новината за сватбата им все още не е изтекла в медиите, но това може да се промени всеки момент. Тами живее в Резервата през цялото време, а Ели се премести, защото медицинското обслужване тук е по-добро, а и са по-далеч от любопитни очи. Предпочитаме да се презастраховаме, отколкото да съжаляваме. Досега всички бременности се развиват много добре и се надявам това да остане така. Ели трябва да роди скоро, а Тами е в малко по-напреднала бременност от теб.
— Толкова много информация. Мислех, че съм единствената.
— Не си. Ти и твоето бебе сега имате наистина голямо семейство, Бека. Новите видове вече те приемат като една от тях.
— Но аз не съм.
— Бебето ти е, а ти си му майка. Те се отнасят към човешките си половинки точно така, както ако сме една от тях.
— Аз не съм половинка.
— Но си част от семейството. — Лекарката направи пауза. — Защо не искаш да видиш Брон?
Бека се поколеба, не беше сигурна, че болката от неговото изоставяне е достатъчно оправдание, но имаше цял списък с причини, освен тази.
— Още от момента, в който се срещнахме, Брон даде ясно да се разбере, че не иска да има нищо общо с жени като мен. Той никога не би ме докоснал, ако не бяха ни отвлекли. Обстоятелствата ни принудиха да бъдем заедно и бяхме решили, че нямаме никакви шансове да ни спасят. В някакъв момент той щеше да бъде продаден, а мен вероятно щяха да ме оставят да умра, след като напуснеха склада, или да ме ликвидират с куршум в главата.
— Трябва да е било много стресиращо.
— Да, беше. Ето защо аз и Брон станахме толкова близки.
Триша се поколеба.
— Любопитна съм. Дадох ти антибиотици. Изпи ли ги?
— Не. Хапчетата бяха големи и аз просто ги изхвърлих. Защо искаш да знаеш? — Тя се пресегна и докосна челото си. — Нямам висока температура, нали така? Щях да забележа, ако имах инфекция на кръвта от иглата, която използваха.