Триша се замисли.
— Те не бяха против инфекция. Онези хапчета бяха, за да те предпазят от бременност. — Погледът й се сведе към закръгления корем на жената. — Чудех се дали си ги изпила или просто не са били ефикасни. Сега имам отговора.
Бека кипна от гняв.
— Какво?
— Знам. Беше наистина нередно да не ти дадем възможност за избор, но трябва да осъзнаеш колко е важно да запазим тази тайна. Както вече заяви, ти не си половинка и ние не можехме да ти позволим да си тръгнеш, ако имаше вероятност да си бременна. — Триша срещна погледа й. — Опитай се да разбереш нашата позиция. Би ли предпочела да те държим тук против волята ти, докато разберяхме със сигурност, че не си бременна? Това беше единственият друг вариант. Не е само заради теб и бебето. Става въпрос и за моя син, и за тези на Ели и Тами. За всички бъдещи деца Видове.
Бека положи огромни усилия, докато се пребори с гнева си и чувството за предателство. Бяха се опитали да прекъснат бременността й. Стисна зъби.
— Съжалявам. Честно. Ти беше достатъчно травмирана и ние се опитахме да те предпазим от допълнителни неприятности. Кажи ми откровено, тази бременност не промени ли изцяло живота ти?
— Искам това дете.
— Знам. — Изражението на лекарката се смекчи. — Повярвай ми, мога да предположа през какво си преминала, за да се опиташ да скриеш и да предпазиш бебето. Аз бих постъпила по същия начин. — Тя прехапа долната си устна. — Защо просто не ни каза? Ти си умна жена и не мога да разбера как си си мислила, че ще успееш да се справиш с това съвсем сама.
Бека мушна крака в обувките си.
— Иначе трябваше да призная на баща ми, че съм била заключена в една клетка с Брон и да му разкажа какво се случи помежду ни. Ти не знаеш как се държеше седмици наред, след като ни спасиха. Той… — Въздъхна. — Той беше истински ядосан и съвсем неразумен. Направо луд, ако бъдем честни. Трябваше да се закълна, че никой не ме е докосвал, дори с пръст. Щеше да убие Брон и ще го направи, когато разбере истината. — Очите й се напълниха със сълзи. — Постави се на мое място. Баща ми обича работата си, обича и Новите видове, но се закле да убие всеки един от тях, ако ме е докосвал по някакъв начин. Готов е да отиде в затвора, а Брон е бащата на детето ми. Просто исках да ги защитя и двамата.
Изведнъж в смълчаната сграда се разнесе рев. Жените подскочиха. Бека стисна ръката на Триша.
— Какво беше това?
— Искаш ли да чуеш най-доброто ми предположение? Брон е отвън. Той живее в Резервата. Член е на Съвета и заедно с още един негов представител са назначени тук. Колегата му е казал за бебето.
— Не искам да го виждам!
Нещо се разби в дъното на коридора, счупи се стъкло и някой нададе вой. Триша се паникьоса и изруга.
— Това ми звучи като че няма да имаш право на избор. О, по дяволите! Трябва да отида там. — Тя дръпна ръката си от захвата на Бека.
Още един рев проряза въздуха и нещо друго се разби.
— Слейд! — извика Триша, бързо отвори вратата и се втурна в коридора.
Бека се загледа през прага. Лекарката се затича и едва не се сблъска с едно огромно тяло, което внезапно изпълни края на коридора. Две силни ръце хванаха жената, да я предпазят от падане, после Брон я повдигна и я остави встрани от пътя си.
— Какво направи на мъжа ми? — развика му се Триша.
Новия вид изръмжа достатъчно силно, за да чуе Бека, погледът му се вдигна, докато не остана съмнение, че цялото му внимание е насочено към нея. Той направи крачка, после още една и продължи да върви право към стаята. Красивото му лице беше изкривено от ярост. Бека не можа да пропусне изложената на показ гола кожа, тъй като тениската му бе разкъсана и разкриваше цялата една страна на гърдите му.
Обхваната от ужас, младата жена се олюля и трескаво затърси изход за бягство, но такъв нямаше. Малката стая имаше прозорец, но никъде по него не забеляза ръкохватка за отваряне. Единственото, което можеше да направи, бе, да се скрие зад масата за прегледи.
Глава 15
Брон влезе в стаята, прониза с поглед Бека и с един замах блъсна вратата след себе си. Тя се затвори с трясък и ги остави сами вътре. Дишайки тежко, той разтвори устни и изръмжа тихо.
— Бека!
— Не се приближавай! — Гласът й потрепери, беше обхваната от див ужас.
Погледът му се спусна надолу по тялото й към заобления корем. Личеше й, че е бременна. Новия вид изръмжа яростно. Посегна назад и ясен звук от заключването на бравата се чу в малкото помещение. След това заплашително пристъпи крачка напред.