Бека се хвана за масата, за да не се строполи на пода.
— Моля те, Брон, не ни наранявай. Знам, че си бесен и, че не искаш нито мен, нито това дете, но то е мое. Аз го обичам.
Очите му се разшириха, лицето му пребледня и от разтворените му устни излезе ново ръмжене.
— Мислиш, че ще нараня теб или бебето? — попита рязко и грубо.
— Ти си ядосан. — Едната й ръка пусна масата и покровителствено се уви около корема й. — Не искам нищо от теб, разбираш ли? Дори нямаше да съм тук, ако твоите хора не ме бяха довели против волята ми.
Той пое дълбоко въздух, присви очи до тънки цепки и направи още една крачка.
— Никога не бих навредил на теб или на бебето. Защо отказваш да ме видиш?
Тя преглътна тежко.
— Няма причина да прекарваме времето си заедно.
Погледът му се сведе към корема й.
— Няма причина?
Бека си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Няма какво да ти кажа. Защо да се виждаме? Вече е станало и просто трябва да се справим с положението. Ще си имам бебе. Съжалявам, ако това те разстройва, но така стоят нещата.
Ръцете му се свиха в юмруци.
— Твоето бебе? Опитай с нашето бебе.
Младата жена се изплаши, като видя колко беше бесен в момента.
— Можеш да виждаш детето всеки път, когато поискаш. Бях информирана, че трябва да остана тук и ние просто ще се избягваме. След като се роди синът ни, ще се разберем за правата ти за посещение. Някой може да взема и довежда детето, така че не е наложително да се виждаме.
Брон изръмжа отново и ноздрите му се разшириха. Внезапно очите му промениха цвета си, потъмняха и станах почти черни.
— Ще ми позволиш да виждам моето дете? Колко великодушно.
— Опитвам се да намеря начин нещата да потръгнат, не разбираш ли? Не е нужно да го виждаш, ако не искаш. Знам как… — Не успя да намери точните думи. — Това не биваше да се случва, но стана. Трябва да разсъждаваме разумно и да намерим начин да се разберем по мирен път, за доброто на детето.
Някой се опита да влезе в стаята, но вратата беше заключена. Брон извърна глава.
— Не се бъркай! Разговаряме.
— Дявол да го вземе, Брон! — извика Триша. — Пусни ме да вляза! Имаш късмет, че само си хвърлил съпруга ми и Тайгър. Можеше сериозно да ги нараниш.
— Махай се! — озъби се той. — Това е между мен и Бека. Няма да я нараня. Оставете ни на мира.
— Бека? — обади се Триша. — Добре ли си?
— Добре съм. Всичко е наред. — Намръщи се на Брон, не беше сигурна, че казва истината.
— Ще бъда в дъното на коридора, трябва да сложа лед на момчетата. — Лекарката не звучеше щастлива. — Викай, ако имаш нужда от помощ.
Брон изръмжа и бързо обърна поглед, за да се взре в Бека.
— Ела тук!
Тя поклати глава.
— Бесен си и аз съм много доволна, че се намирам от тази страна на масата. Да не си посмял да ме докоснеш, Брон. Знам, че си разстроен, но вината е колкото моя, толкова и твоя.
— Ела тук!
Бека отказа да отстъпи.
— Ядосан си.
— Да — изръмжа Вида. — Трябваше да ми кажеш.
Гневът й пламна.
— И кога би трябвало да стане това? Когато дойде да си вземеш багажа от дома ми? Или може би, когато ми се обади? — Тя скръсти ръце пред гърдите си. — Точно така. Ти не направи нито едно от тези неща. Накара баща ми да ти събере вещите и да ти ги изпрати. Нито веднъж не ми звънна, дори да провериш как съм. Защо аз трябва да ти се обаждам?
— Няма ли да дойдеш при мен?
— Не. Харесва ми разстоянието между нас. И би ми харесало още повече, ако си тръгнеш.
Новия вид пристъпи към нея, грациозните му движения й напомняха на животно, което дебне плячката си и Бека започна да отстъпва назад, докато гърбът й не опря в стената. От страх дишането й се учести, когато той постави ръцете си от двете й страни.
Видя как очите му се затвориха, чертите му се смекчиха и, за нейна голяма изненада, тялото му бавно се сниши и мъжът застана на колене. Той приближи глава, докато носът му се притисна в блузата й. Дръпна ръце от стената, хвана нежно бедрата й и зарови лице в корема й.
— Какво правиш? — Беше като замръзнала.
Той подуши, тихо измърка и обърна глава, за да притисне буза в издутината. Плъзна ръце по панталона й, хвана края на блузката й и го вдигна достатъчно, за да открие заоблената могилка. Прилепи топлата си буза към кожата й, отново измърка тихо и застина.