— Брон? — Гласът й трепереше. — Какво правиш?
— Мога да го подуша.
— Какво?
Мъжът вдигна брадичка и очите му се отвориха. Ирисите му отново бяха сини, тъмното в тях беше изчезнало. Погледът му срещна нейния.
— Подушвам сина ми.
Бека не беше сигурна какво означава това, но гневът му сякаш се бе изпарил напълно. Тя задиша малко по-леко и опита да се успокои. Отпусна се на стената и пробва да забави ритъма на сърцето си. Опасността той да избухне от ярост изглежда беше отминала.
— Мислеше си, че няма да го искам?
Мразеше да вижда сълзи в очите на Брон, но не можа да ги пропусне. Изпита огромно съжаление.
— Не знам. — Емоции задавиха гласа й и тя трябваше да преглътне. — Уплаших се.
— Вярваше, че ще те нараня? — Част от гнева се върна в спокойния му поглед.
— Не знам. Хормоните бушуват в мен, страхувам се от всичко и се опитвам да направя най-доброто, на което съм способна.
— Вече не си сама. — Нежно избута блузата й малко по-високо и съсредоточи цялото си внимание в оголения й корем. — Аз съм тук.
Но за колко време? Тази единствена мисъл я накара да се напрегне. Ако сега кажеше, че са един отбор, щеше да го удари. Беше чувала тези думи и преди. Докато се взираше в него, сърцето й все пак се размекна. Заедно бяха направили бебе, бяха създали нов живот. Горещи сълзи напълниха очите й.
Мазолестите му пръсти галеха корема й, толкова прочувствено и нежно, че тя затвори очи, за да скрие реакцията си. Той отново потърка буза в кожата й, измърка тихо и бебето ритна в отговор. Пръстите му се спуснаха и я хванаха за бедрата. Ахна.
— Да — каза му меко. — Той ритна.
— Моят син — избоботи Брон. Гласът му бе твърде груб, за да звучи напълно човешки.
Бека извъртя глава и остана неподвижна, като му позволи да се наслади на благоговението си пред наедрелия й корем. Самата тя бе имала безброй много такива вълшебни моменти, откакто разбра, че е бременна. Пръстите му се раздвижиха, хванаха колана на панталоните й и го смъкнаха леко надолу. Остави го да направи това, като си мислеше, че иска да види долната част на корема й, но ахна, когато той ги смъкна до коленете, откривайки бикините й. Тя разтвори широко очи и го зяпна.
Вида се взря в лицето й, без да поглежда към плътта, която беше оголил и парчето сатен, покриващо могилката. Бека опита да се отскубне от хватката му. Силните му ръце я стиснаха здраво за бедрата, задържайки я неподвижно до стената.
— Какво правиш? — Погледът й се стрелна към заключената врата, после се върна върху мъжа. — Дръпни се! — Опита отново да се извърти в обятията му, знаеше, че не може да си вдигне панталоните, тъй като тялото му й пречеше. — Покрий ме!
Той пусна бедрото й и посегна към едната й обувка, дръпна я.
— Брон! Какво, по дяволите, правиш?
— Искам да те видя. — Най-сетне успя да я събуе и хвърли обувките й настрана.
— Вече го правиш. — Очите й отново стрелнаха вратата, разтревожена, че някой може да я отключи и да я завари с панталони, свалени до коленете. Хвана го за широките рамене и го бутна. — Виждаш повече от корема ми. Хайде, пусни ме и се отдръпни!
Младият мъж се изправи, извиси се над нея и тихо изръмжа.
— Бека!
Повторно го блъсна в гърдите, но действието й остана без последици, тъй като беше все едно да се опитва да помръдне масивна стена. Ахна, когато кракът му стъпи върху дрехата между краката й. Панталоните се смъкнаха до глезените й. Брон я шокира отново, когато я отдръпна от стената, уви ръце около тялото й и стъпалата й се отлепиха от пода. Вдигна я във въздуха.
— Пусни ме! — Не изкрещя, защото твърде много се страхуваше някой да не дойде. Но Брон само се обърна и я положи по гръб върху масата за прегледи. Гледаше го потресена как се пресегна, стисна в юмрук панталоните около глезените и вдигна нозете й. — Какво правиш? — Опита да се изтърколи, но краката й стърчаха нагоре, хванати като в капан, и тя остана да лежи по гръб.
— Изследване. Няма да те нараня.
— Това е много грубо, неуместно и погрешно! — Посегна към блузата си, за да я смъкне и да покрие поне част от себе си, но Новия вид имаше други намерения.
Дръпна тялото й надолу по гладката повърхност. Бека забрави за блузката и сграбчи масата отстрани, за да не падне на пода, но той спря, щом дупето й стигна до ръба. Изумена видя как мъжът падна на колене, пусна панталоните й и стисна бедрата й от вътрешната страна. Не беше очаквала да направи това, нито пък да завре главата си между краката й.