— Отпусни се — настоя той с дълбок глас.
— Какво правиш?
Беше изложена на показ, с широко разтворени бедра. Вгледа се в невероятните му очи и си спомни защо бе привлечена толкова от него. Мъркане, което звучеше много еротично, изпълни стаята. Спомни си всеки един момент от времето им заедно вътре в клетката, спомни си всички нощи и всеки ярък детайл, когато ръцете и устата му бяха върху нея. Либидото й лумна за живот. Бяха минали девет самотни, бъкащи от хормони седмици, изпълнени с желание, което тя отричаше.
Брон размърда рамене, принуждавайки нозете й да се разтворят още по-широко, така че да може да се побере между тях. Бека не беше в състояние да се измъкне от това положение, с панталони, омотани около глезените й и не беше сигурна, че иска дори да опита. Любопитството й надделя над страха от агресивните му действия. Когато понечи да ги раздалечи още повече, младата жена усети глезените си стегнати от плата, който в крайна сметка се опъна зад гърба му. Погледът му се спусна надолу.
— Това не е коремът ми!
Новия вид вдигна очи.
— Мечтаех за това.
— Да приковеш бременна жена върху масата и да държиш глезените й зад гърба си със собствените й панталони? Махай се от там и престани да правиш това, което си намислил. — Искаше й се да бъде уверена, че има предвид точно тези думи, но беше горда, че успя да ги изрече.
Погледът му отново се устреми надолу и бузите й пламнаха, знаейки, че той се е вторачил в сините й сатенени бикини. Ахна, когато дланта му я покри там и топлината на ръката му проникна в кожата й. Пръстите му закачиха единия ръб на бельото й и дръпнаха фината материя встрани, за да открият женствеността й пред погледа му. Мъжът изръмжа тихо, вдиша бавно и облиза устни.
Бека беше слисана, изглежда той вдъхваше аромата й. Не беше предполага, че нещо подобно може да се случи и бе в състояние да мисли само за едно. Дали няма да слезе по-надолу? Този въпрос изстреля като с ракета сърдечната й честота.
— Това също не е коремът ми.
Вида срещна погледа й и повтори:
— Мечтаех за това.
Внезапно Брон отвори устни и сведе глава. Лицето му се зарови между бедрата й и тя простена, когато горещият му езикът леко проследи клитора й. Младата жена подскочи, ръцете й пуснаха масата, за да сграбчат черната му коса и юмруците й стиснаха дългите кичури. Опита се да го отдръпне, но той притисна лицето си по-силно и изръмжа. Вибрациите, които се породиха, преминаха от езика му върху чувствителната пъпка и цялото й тяло се напрегна. Облиза я отново, издаде ново ръмжене, което прозвуча повече като тътен, и приложи по-голям натиск. Шеметно удоволствие разтърси тялото й.
— О, Боже! Не е честно.
Вкусът на Бека беше прекрасен. Женският й аромат се смесваше с този на Видовете, защото беше бременна с неговото дете. Това му действаше опияняващо и главата му се замая. Всичко в него крещеше, че тя му принадлежи, белязана от него по всички възможни начини и той искаше да я направи своя половинка завинаги.
Рязкото дръпване на косата му само засили решителността на Брон да й покаже, че той е нейният мъж. Изръмжа силно и дълбоко, цялото му тяло трепереше от силата на емоциите. Пръстите й отпуснаха захвата си и започнаха да масажират кожата на главата му, ноктите й леко се забиваха в плътта му, докато той пируваше с нея.
Опияняващият аромат на възбудата й го стимулираше и, когато страстта му се усили, разкъса сатена, който стоеше на пътя му. Фината тъкан лесно поддаде и той хвърли унищожените й бикини на пода. Искаше да махне и панталоните, но дрехата му бе необходима да държи краката й увити около него. Бека имаше нужда от известно убеждаване, за да го приеме, и той използва устата си да я укроти.
— Брон — простена тя.
Бедрата й се стегнаха около него, а ханшът й се надигна към езика му. Това го накара да изпита чувство на триумф. Бека беше негова, знаеше го, и животинската му същност го тласна напред, за да я вземе. Опита да се успокои, искаше първо да я доведе до оргазъм и да се увери, че тя е готова да го приеме. Никога нямаше да забрави как топлата й плът стегнато се обвиваше около пениса му и трябваше да бъде сигурен, че може да проникне лесно в нея. Освен това го възпираше и страхът — тя носеше детето му и трябваше да я вземе изключително предпазливо.