Езикът му остави клитора й, спусна се по-надолу и облиза розовата сърцевина, от гърлото му излезе стон. Беше толкова мокра, а соковете на възбудата й толкова сладки, че не можеше да й се насити. Потопи върха на езика си вътре в нея. Вагиналните й стени бяха толкова здраво стиснати, че с мъка успя да проникне дори на няколко милиметра.
Тя простена и притисна слабините си срещу устата му. Дишането й се учести — тихите й стонове бяха като музика за ушите му. Бека беше негова. Повтаряше си го отново и отново, за да успокои отчаяната си нужда да се съвкупява с нея, докато я покори. Отдръпна езика си, не искаше да напуска рая, който бе намерил там, но отново се съсредоточи върху снопчето от нерви. Заблиза го трескаво, твърдо решен да я накара да извика името му. Пенисът му пулсираше болезнено и заплашваше да пръсне ципа на дънките.
Разбра, че тя е близо до върха, когато юмруците й отново сграбчиха здраво косата му. Този път не се опита да го отблъсне, вместо това го задържа там и бедрата й го стиснаха здраво.
Краката й трепереха. Пое си дълбоко въздух, щом върховете на пръстите му проследиха процепа на женствеността й. Единият от тях потъна в хлъзгавата горещина, като изследва мекотата отвътре, погали я и започна да се движи.
Бека беше неговата половинка. Тя носеше детето му. Беше само негова.
Младата жена се замята върху масата за прегледи, прехапа силно устни и отчаяно си напомни, че имаше хора наблизо. Брон я бе изненадал с решението си да я люби с уста. Болезнено искаше да стигне до оргазъм, беше толкова близо до края. Когато проникна дълбоко в сърцевината й, Бека отметна глава и запуши устата си с длан. Пръстът му ритмично се движеше навън-навътре, устните му се заключиха около клитора й и го засмукаха. Експлозия от екстаз разтърси цялото й същество и тя извика. Звукът беше заглушен от ръката и памучната материя на блузата й.
Брон освободи набъбналото снопче от нерви и бавно отдръпна пръста си. Пристъпите на удоволствие още отшумяваха в тялото й, когато осъзна, че мъжът бе завъртял раменете си и бе направил нещо, за да освободи краката й, когато единият й глезен се измъкна от панталоните. Силните му длани я стиснаха под коленете и тя се принуди да отвори очи.
Новия вид се изправи на крака и погледите им се срещнаха — в сините му очи се четеше огромно желание. Той отново постави глезените й върху раменете си, наведе леко глава и звукът от сваляне на цип й подсказа какво ще се случи. Не възрази. Брон й липсваше, беше си фантазирала как правят любов, но обстановката около тях не беше подходяща — намираха се в стая за прегледи. Макар че вратата бе заключена и никой не се опитваше да влезе — поне тя не беше забелязала — се чувстваше малко объркана.
Той се приведе леко напред, едната му ръка стисна бедрото й, а другата остана между телата им. Закръгленият й корем скриваше гледката на члена му, но тя усети как дебелата главичка се плъзна през гънките й и се поколеба до отвора, преди да тласне леко напред.
— Ти си моя, Бека — изръмжа тихо. — Предявявам правата си над теб като моя половинка.
— Какво? — Единият й крак трепна и глезенът й се смъкна от рамото му. Босото й стъпало се опря в гърдите му и го блъсна леко.
Екзотичните му очи се присвиха.
— Ти си моята половинка. Моето дете. Моята жена. Моя!
Ледено ужас я връхлетя с брутална сила и я отрезви от сексуалната мъгла, обвила съществото й. Дръпна рязко бедра, размърда задник и от хлъзгавата мокрота на сърцевината й главичката на пениса му се плъзна до клитора й.
— Не!
Мигновено объркване изкриви чертите му.
— Не! — повтори тя по-твърдо.
Новия вид изръмжа.
— Отказваш ми близост? — Той погледна надолу. — Желаеш ме. Не можеш да го отречеш. Няма да те нараня.
Бека отново го бутна по гърдите с голото си ходило. Петата й закачи тениската му и я вдигна няколко сантиметра нагоре.
— Не! Аз не съм твоята половина. Предявяваш правата си над мен? Не!
Лицето му помръкна от ярост и той отметна глава. Изрева. Младата жена изпищя, внезапно ужасена. Брон я пусна и отскочи назад. Тя се претърколи и едва не падна от масата, но успя да се плъзне и да стъпи на крака, без да удари корема си. Единият й глезен все още бе омотан в панталоните и тя почти се спъна в проклетата дреха, докато отстъпваше назад, за да остави масата за прегледи помежду им.
— Ти си моята половинка — изръмжа Брон. — Моя!