Бека се наведе и опита да оправи заплетените панталони, но се паникьоса, тъй като не можа да се справи.
— Отвори вратата! — извика Триша. — Какво става там?
— Разкарай се! — Настоя мъжки глас.
Нещо удари вратата и тя се отвори с трясък. Единственото, което Бека успя да направи, бе да клекне зад масата и бързо да дръпне надолу блузката над оголения си корем.
Слейд нахлу в стаята. Новия вид погледна към нея, после обиколи с поглед помещението и всичко му стана кристално ясно. Извърна се, когато лекарката се опита да мине покрай него. Хвана я през кръста, повдигна я и я бутна в ръцете на другия мъжки Вид, който също искаше да влезе вътре.
— Задръж я в коридора! — заповяда Слейд.
— Какво става? — Триша зарита в ръцете на Вида, огледа се и ахна, когато съзря Брон.
Бека проследи широко отворения поглед на жената и видя, че панталоните на Брон са все още разтворени и членът му стърчи отвън, твърд като скала. Мъжът, който държеше докторката, тихо изруга.
— Мой човек, закопчай се. Това е повече, отколкото искам да видя от теб. — Обърна се с гръб към стаята, с лекарката в ръцете си.
— Пусни ме, Тайгър. Какво става? — Триша се бореше в обятията му.
— Мисля, че е очевидно — изсумтя Слейд. — Закопчай се, Брон. Моята половинка не може да гледа друг пенис, освен моя.
— Махайте се от тук! — настоя Брон. Той напъха твърдата си мъжественост в панталоните, но не си направи труд да ги закопчае. — Това е между Бека и мен.
Говори! — заповяда си наум Бека.
— Няма да бъда твоя половинка. Не ме интересува дали съм бременна и че ти си бащата. Това не е причина да произнасяш подобни думи и какво, по дяволите, означава, че предявяваш правата си над мен? Дори не си го и помисляй!
— Мамка му! — промърмори Тайгър, обърна се и остави Триша да стъпи на краката си. — И ти ли, мой човек? Бях сигурен, че никога няма да стигнеш дотам да правиш орален секс.
Лицето на Бека пламна от срам. Как е възможно да знаят какво току-що бе правил Брон с нея? Най-вероятно се дължеше на силното им обоняние, което само влошаваше нещата. Вдиша през нос, но не долови нищо освен стерилната миризма на стаята — все пак тя не притежаваше подобрените им сетива.
— Бебето е мое и това те прави също моя. — Гневният поглед на Брон се фиксира върху нея и, оголвайки зъби, й изръмжа.
— Да ти го начукам! — Тя забрави за неудобството от присъствието на останалите в стаята, които току-що бяха разбрали за интимния им момент. — Няма да се омъжа за теб, няма да бъдем семейство, и няма да ти позволя да предявяваш правата си върху мен като твоя половинка!
— Това по принцип е едно и също — заяви Тайгър.
Бека му хвърли страховит поглед.
— Благодаря. — После насочи вниманието си отново към Брон.
— Аз ще ти го начукам! — Той пристъпи към нея, но Слейд го сграбчи за ръката. Брон извъртя глава, погледна към юмрука, стиснал бицепса му и изръмжа. — Пусни ме и не се меси!
— Успокой се! — с дълбок глас заповяда Слейд. — Тя е човешко същество, бременна е, а ти й се зъбиш. Поеми дълбоко въздух през устата и овладей емоциите си.
— Не се бийте! — Тайгър нежно избута Триша до стената. — Помещението е твърде малко и жените могат да пострадат.
Брон се отскубна от хватката на Слейд и се опита да мине встрани, но мъжкият Вид го сграбчи отново.
— Успокой се!
— Махнете се и ни оставете сами!
— Да не сте посмели! — простена Бека. — Казахте, че ще бъда в безопасност тук. Докажете го! Махнете го от мен!
— Това е моето дете!
— Не го отричам, но това не ти дава право да правиш прибързани изявления, че сме заедно. Не сме!
— Сме!
Бека отвори уста да възрази, но изведнъж се почувства замаяна, пред очите й затанцуваха тъмни петна и тя почти се свлече на масата. Успя да задържи тялото си върху нея, да не падне на пода, и пропусна звука на грубото ръмжене. Две силни ръце се обвиха около нея — едната около гръдния й кош, а другата около бедрата, точно под заобления й корем.
— Държа те. Какво не е наред? — разтревожи се Брон.
— Обърнете се с гръб! — заповяда Триша на другите двама мъже. — Брон, сложи я на масата. Тя е бременна, а денят беше доста напрегнат. Последното нещо, от което се нуждае, е мъжете да я зяпат, докато е полугола.
— Добре съм — въздъхна Бека. — Пропуснах закуската и обяда. — Замайването премина и тя се размърда, опитвайки да се освободи от силните ръце, които я държаха. — Пусни ме.