— Почакай — промърмори лекарката и забърза към шкафа. Отвори го, взе нещо от него и се обърна. — Ето. Държим тук няколко резервни долнища, в случай на извънредни ситуации. Нямаш представа колко много момчета лекувам с рани по краката, докато се обучават. Дай да ти помогна.
— Ще се справя сама. — Бека обърна глава и погледна нагоре към Брон. — Пусни ме. Мога да се облека сама.
Той искаше да протестира, прочете го в очите му, но Триша внезапно се озова до тях и коленичи.
— Повдигни си крака.
Лекарката вдигна панталоните нагоре, докато Брон продължаваше да я държи в обятията си. Беше благодарна за помощта му, но нямаше да му го каже. Почувства се слаба и знаеше, че Триша е права. Беше наистина един напрегнат ден.
— Тайгър? Заведи я в хотела, а аз ще поръчам храна. Тя трябва да се нахрани и да почива. — Триша погледна към Слейд. — Никой не бива да узнае, че тя е тук. Разпространи това нареждане между всички Видове. Би трябвало да я настаним в една от вилите, но я искам близо до Медицинския център. А това означава в хотела. Там не живеят никакви хора, а Видовете ще запазят в тайна присъствието й.
— Няма проблем, док.
Тя му се усмихна.
— Благодаря, Лолипоп.
Слейд тихо й изръмжа.
— Не ме дразни! — И излезе от стаята.
Тайгър се обърна с лице към тях.
— Джипът чака отвън. Да вървим.
Брон пусна Бека и опита да я вземе на ръце. Тя се дръпна назад и го удари по ръката.
— Недей! Докосва ме достатъчно, благодаря ти много.
— Ще те нося.
— Не. Добре съм. Просто трябва да хапна.
— По-късно ще спорите. — Тайгър внимателно приближи. — Тя е бледа и носи дете. За нея трябва да се полагат грижи, а оставането й тук по-дълго е вредно.
Бека обърна гръб на Брон, срещна погледа на другата жена и кимна.
— Благодаря ти за прегледа с ултразвук.
— Нахрани се и си почни достатъчно. Ще се отбия при теб по-късно. Обади ми се, ако се почувстваш зле или имаш нужда от нещо. Просто се свържи с рецепцията и те ще прехвърлят обаждането на мобилния ми телефон.
— Оценявам загрижеността ти.
Тайгър тръгна и Бека го последва в коридора и навън. Точно както беше казал отпред чакаше джип и Пинк седеше зад волана.
— Заповядай. — Тайгър отвори задната врата.
Младата жена му позволи да я хване за ръката, за да й помогне, но меко ръмжене я стресна и тя извърна глава, за да открие източника. Брон гледаше свирепо мъжа, който я докосваше, сякаш искаше да му откъсне главата. Бека се настани на седалката и Тайгър я пусна. Внезапно Брон пристъпи напред и изви вежди.
— Премести се и ми направи място, Бека.
Тя отказа и се пресегна да хване дръжката на вратата, но тялото му блокира пътя й.
— Ще поговорим по-късно, когато и двамата се успокоим. Отдръпни се. Гладна съм и искам да отида да си легна.
Погледът на Брон омекна.
— Нямах намерение да те плаша, Бека. Съжалявам. — Изведнъж стисна ръката й със своята, дръпна я от вратата и обви топлите си пръсти около нейните. Падна на колене и зарови лице в скута й.
Бека остана изумена, че този огромен мъж бе коленичил на тротоара и се държеше толкова странно. Главата му лежеше до корема й, а ръката му стискаше нейната достатъчно здраво, за да я задържи, но без да й причини болка. Младата жена прехапа устни, осъзнала, че той минава през много тежък емоционален момент и повдигна другата си ръка. Поколеба се, преди пръстите й да докоснат копринените кичури на косата му, искаше да му даде утеха.
— Брон?
— Не ме отпращай. — Думите му бяха приглушени от скута й, но тя ги чу.
Вдигна глава и видя Тайгър да стои насреща й със зейнала уста — изглеждаше съвсем шокиран. Когато погледите им се срещнаха, той затвори уста и сви рамене.
— Поне няма желание да се бие повече. Успокой човека.
Тя нямаше представа какво става в ума на Брон, но знаеше колко тежко самата тя бе понесла истината, когато откри, че е бременна. Беше изпитала и страх, и тревога, след което се почувства въодушевена. Животът й никога повече нямаше да бъде същият. Отне й дни, за да мине през всички тези емоции, а Брон имаше по-малко от час, за да се справи със своите. Погали го по главата, за да го успокои.
— Денят бе кошмарен и за двама ни — призна му тя.
Новия вид кимна в скута й.
— Да.