Пристъпи трескаво в асансьора и заби поглед в пода. Брон се вмъкна след нея.
— Бека?
Тя стисна зъби.
— Млъкни, не казвай нито дума или можеш да вървиш по дяволите!
Вратите се затвориха и тя остана вътре с двамата мъже. Единият от тях трябва да беше натиснал копчето за етажа, защото потеглиха нагоре. Стомахът я присви, но този път не от глад. Ръката на Тайгър върху рамото й я стисна леко, за да привлече вниманието й, и тя направи грешка да вдигне поглед към лицето му. В красивите му очи видя изписано съжаление и наведе глава. Това само влоши още повече положението.
— Пристигнахме — каза Тайгър с облекчение, когато асансьорът спря и вратите се отвориха. Той използва ключ картата за една от стаите и отстъпи място на бременната жена да влезе първа. — Храната ти е вече тук и според ароматите, които се носят, изборът е богат.
Бека недвусмислено пренебрегна Брон, но бе съвсем наясно, че е по петите й. Обхвана с поглед красиво обзаведения хол, забеляза количката със сребърните блюда и гладът й се върна с пълна сила. Отправи се към трите покрити плата и видя, че на долния рафт имаше сокове, газирани напитки и мляко, което й предоставяше огромен избор.
Ръката й трепереше, докато отхлупваше чиниите и стомахът й изкъркори, щом усети ароматите. Едва не изтърва капаците на пода, трескаво ги побутна да не паднат от ръба, където ги остави и посегна към блюдото с най-голямата пържола. Въздъхна, грабна го бързо и се обърна към масичката за кафе, която бе съвсем близо до нея.
Тайгър й подаде сребърни прибори, а тя просто коленичи и сложи чинията на масата. Ръцете й затрепериха още по-силно, докато развиваше салфетката, за да се добере до вилицата и ножа. Не погледна към мъжете в стаята, не я интересуваше какво си мислят за нея, тъй като се нуждаеше от храна.
Нахвърли се отчаяно върху месото, отряза едно парче и го пъхна в устата си. Вкусът експлодира върху езика й и тя простена. В момента, в който преглътна, усети жажда. Извърна се, грабна една от малките картонени кутийки с мляко и рязко я отвори. Пи, като едва избегна течността да не потече от ъгълчетата на устата й, сложи опаковката на масата и пак хвана сребърните прибори. Стомахът й отново изкъркори, изпитваше такъв глад, сякаш не бе яла от седмици.
— Ребека?
Гласът на Триша я стресна толкова силно, че младата жена спря да тъпче храна в устата си и обърна глава.
— Викай ми Бека. Мислех, че остана в медицинския център.
Лекарката й подаде шишенце с хапчета.
— Забравих да ти дам пренаталните витамини. — Триша приближи намръщена, Слейд я следваше по петите. — Кога за последен път си яла? Трепериш.
— Непрекъснато съм гладна. Хапнах набързо рано тази сутрин, но млякото ми беше свършило и отидох до магазина преди да закуся. Забавих се на връщане от града, а след това вашият човек ме чакаше във вилата. — Изпи млякото и посегна към сока, отвори го и започна да пие жадно.
— Ти не беше толкова бледа и несигурна — намеси се Слейд. — Тя не изглежда добре.
— Аз имах теб да се грижиш за мен — отговори тихо Триша. — Бека? Трябва да се храниш през няколко часа. Тялото ти е изтощено от бременността и се нуждае от храна повече от нормалното. Консумираш ли червено месо? Трябва да хапваш доста от него.
— Да. — Бека лапна още една хапка от пържолата, сдъвка я и преглътна, болката в стомаха й лека-полека започна да отшумява. Сега вече можеше да се наслади на храната, вместо само да се тъпче и да гълта. Взе си едно шише с газирана вода и го отвори. Вдигна и изпи половината му съдържание, преди да го остави. — Тази жажда нормална ли е? Винаги съм жадна.
Никой не каза нито дума. Бека погледна нагоре, само за да види, че Триша се мръщи.
— Не.
— Не е нормално? Мислех си, че е част от бременността.
— Вероятно е така, Бека, но ще се наложи да ти направя няколко изследвания.
Младата жена се разтревожи.
— От какво може да е?
— Не знам, но бебето е добре. Ти сама го видя и чу силните удари на сърчицето му. Може би просто се преуморяваш. Ние не сме устроени за двадесетседмична бременност и телата ни се изтощават. Трябва да си почиваш и да ядеш повече.