Холи Блек и Касандра Клеър
Бронзовият ключ
(книга 3 от "Магистериум")
На Джона Лоуъл Чърчил, който може би е злият близнак.
ГЛАВА ПЪРВА
Кал направи последни настройки на робота си, преди да го изпрати на „ринга" - част от пода на гаража, очертана със син тебешир. Бе го измислил като бойна зона за роботите, които с Аарън конструираха бавно и мъчително - с метална магия, използвайки части от коли и много скоч. На залетия с бензин под единият от двамата щеше да загине трагично и другият да стане победител. Един да рухне, а друг да се възправи1. Един щеше....
Роботът на Аарън се затътри напред. Една от малките му ръчички се изстреля и обезглави този на Кал. Във въздуха лумнаха искри.
- Не е честно! - извика Кал; Аарън изсумтя. Имаше петно на лицето, а косата му бе щръкнала нагоре, след като нервно бе прекарал ръце през нея. От адската жега в Северна Каролина носът му бе изгорял, а бузите му бяха обсипани с лунички. Не приличаше на шикозния Макар, който бе изкарал миналото лято на градински тържества, бъбрейки със скучни, но важни хора.
- Май правя по-добри роботи от теб - каза Аарън безгрижно.
- Сериозно? - рече Кал и се съсредоточи. Неговият се раздвижи, първо бавно, после по-бързо, когато металната магия съживи обезглавеното тяло. - Изяж това! Роботът на Кал вдигна ръка и изстреля пламък като с маркуч. Огънят обхвана този на Аарън и той взе да пуши. Аарън опита да призове водна магия, та да го угаси, но беше твърде късно. Скочът изгоря, а роботът се разпадна на куп димящи части.
- Ю-хуу! - извика Кал, който така и не следваше съвета на баща си да печели с достойнство. Пакостник, вълкът на Кал, обсебен от Хаоса, внезапно се събуди от искра, попаднала на козината му, и се разлая.
- Ей! - извика Алистър, бащата на Кал, който се втурна от къщата, ококорен. -Не така близо до колата! Току-що я поправих!
Кал не се притесни от мъмренето. Всъщност цяло лято не си даваше зор. Бе спрял да си пише точки за Черен лорд2. Смятаха Константин Мадън, Врага на Смъртта, за мъртъв. Победен от Алистър. Само Аарън, Тамара, Джаспър де Уинтър (който не бе нито приятел, нито враг) и Алистър знаеха истината, че Кал е прероденият Константин Мадън, но без спомени и, надяваха се, без стремежа му да твори зло.
При положение че светът смяташе Константин за мъртъв, а приятелите на Кал пет пари не даваха, той се чувстваше като волна птичка. Аарън се шляеше с него, нищо че беше Макар. Скоро щяха да се върнат в Магистериума като ученици от Бронзовата година, а това означаваше, че ще правят страхотни магии - бойни заклинания, вълшебство за летене. Всичко бе прекрасно. Всичко бе страхотно. Даже роботът на Аарън беше смачкан. За Кал нямаше как нещата да станат още по-хубави.
- Надявам се не сте забравили - каза Алистър, - че тази вечер е тържеството в Колегиума. Нали се сещате. Онова в наша чест.
Аарън и Кал се спогледаха ужасени. Естествено, бяха забравили. Дните им минаваха на скейтборд, със сладолед, филми и видеоигри. Беше им се изпарило от ума, че Асамблеята на маговете организира тържество в Колегиума в чест на победата над Врага на Смъртта след тринадесет години Студена война3. Асамблеята щеше да отдаде почит на петима - Кал, Аарън, Тамара, Джаспър и Алистър. Кал бе изненадан, че Алистър се е съгласил да отиде. Той открай време мразеше магията, Магистериума и всичко, свързано с маговете. Подозираше, че е приел, за да види как ще му ръкопляскат и ще го приемат като герой на страната на доброто. Кал преглътна нервно.
- Нямам какво да облека - оплака се той.
- Нито пък аз - рече Аарън. Беше стреснат.
- Та нали миналата година Тамара и близките й ти накупиха скъпи дрешки! -напомни му Кал.
Родителите на Тамара толкова се вълнуваха, че дъщеря им е приятелка с Макар, един от малцината магове, които владееха Хаоса, та направо осиновиха Аарън -отведоха го в дома си и взеха да пилеят пари за дрехи, прически и празненства в негова чест. Кал още не бе наясно защо Аарън бе решил да прекара лятото с него, а не със семейство Раджави, но той настояваше.
- Малки са ми - отвърна Аарън, - имам само джинси и тениски.
- Значи отиваме на пазар - каза Алистър и взе ключовете за колата. - Хайде, момчета.
- Родителите на Тамара ме водеха в „Брукс Брадърс" - рече Аарън, докато вървяха към колекцията ремонтирани коли на Алистър. - Доста странно.
Кал си помисли за местния мол и се ухили.
- Е, сега ще ти стане още по-странно - каза той. - Ще се върнем назад във времето, и то без магия!
- Май съм алергичен към материята - обяви Аарън, застанал пред голямото огледало в „Джи Ел Даймс".