- Все едно си бил на такова събиране - рече Кал и стана. Внимателно приглади костюма си, понеже ленът лесно се мачкаше. Нямаше търпение да си надене джинсите и тениската.
- Видяхте гривната, която Константин носеше като студент в Магистериума -каза Алистър. - Спечели толкова купи и награди. И всички чираци от групата.
Кал бе видял гривната. Алистър я бе пратил на Майстор Руфъс още първата година, когато Кал бе отишъл в Магистериума. Всички ученици имаха гривни от кожа и метал. Металът се сменяше, когато ученикът минеше в следващата година; гривната бе обсипана с камъни, отбелязващи постижение или талант. На тази на Константин имаше най-много камъни. Кал се протегна и докосна своята. Металът бе на ученик от втората, Медна година, също като на Аарън. На нея, както и на гривната на Аарън, блестеше черният камък на Макара. Кал погледна Аарън в очите и разбра какво мисли - че ето, сега ще получи награда, задето е сторил нещо добро и все пак по този начин ще заприлича на Константин Мадън.
Алистър извади Кал от унеса.
- Хайде - рече той, - от Асамблеята не обичат да чакат.
Пакостник ги изпроводи до вратата, после седна и изскимтя.
- Може ли и той да дойде? - попита Кал, когато излязоха. - Ще се държи прилично, пък и заслужава награда.
- Изключено - отсече Алистър.
- Нямаш му доверие на Асамблеята? - попита Кал, но вече не бе сигурен, че иска да знае отговора.
- Не, нямам доверие на Асамблеята - отвърна строго Алистър. После тръгна към вратата, а на Кал не му оставаше нищо друго, освен да го последва.
1 В оригинала One shall rise, one shall fall - Холи Блек и Касандра Клеър цитират поредицата „Трансформърс", където с тази фраза се описва вечният сблъсък между Оптимус Прайм и Мегатрон. -Бел. прев.
2 Черните лордове са популярни персонажи в жанра фентъзи, които въплъщават абсолютното зло. Сред по-известните примери са лорд Волдемор от „Хари Потър", Дарт Вейдър от „Междузвездни войни" и Саурон, Мрачният владетел от „Властелинът на пръстените". Титлата вероятно идва от старинно название на Сатаната, а в света на Калъм тази роля се е изпълнявала от Константин Мадън, Врага на Смъртта. - Бел. прев.
3 Термин, с който се означава продължителното напрежение след Втората световна война между Източния блок начело със СССР и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО. Изразът „студена война" се отнася до конфликт, в който няма открити бойни действия. - Бел. прев.
4 Робин е помощникът на Батман в комиксите и филмите на „Дисни". - Бел. прев.
5 Аарън визира сцена от „Завръщането на джедаите", където Лея е по златни бикини като робиня на отблъскващия Джаба Хътянина. - Бел. прев.
ГЛАВА ВТОРА
Колегиумът, както и Магистериума, бе построен така, че да го виждат само маговете. Беше скрит под бреговата линия на Вирджиния, а тунелите му се виеха далеч под водата. Кал бе чувал къде се намира, но бе изненадан, когато Алистър спря по пътя край кея и посочи една решетка в нозете им, почти изцяло закрита от прах и листа.
- Ако доближиш ухо, обикновено ще чуеш ужасно тъпа лекция. Но тази вечер ще доловиш звуците на музика.
Макар Алистър да не беше особено ласкав към Колегиума, говореше с тъга за него.
- Никога не си идвал тук, нали? - попита Кал.
- Не и като студент - отвърна Алистър. - Цяло поколение от нашите така и не отиде. Просто гинехме във войните.
Понякога, когато беше в лошо настроение, Кал смяташе, че е трябвало да оставят на мира Константин Мадън. Вярно, бе извършил чудовищни експерименти, сеейки хаос в душите на животни, и така бе създал обсебените. Беше взимал мъртъвци, опитвайки да изцери самата смърт и да върне брат си. Наистина бе нарушил законите на маговете. Но ако не бяха го убили, майката на Кал щеше да е жива.
„А вероятно истинският Кал също щеше да е жив", обади се предателска мисъл в съзнанието му.
Ала Кал не можеше да изрече подобно нещо и замълча. Аарън гледаше залязващото над вълните слънце. Цяло лято Кал чувстваше, че има брат у дома -някой, с когото да се шегува, да гледат филми заедно или да унищожават роботи. Но докато пътуваха към Колегиума, Аарън бе някак притихнал. Когато Алистър паркира сребристия ролс ройс „Фантом" от 1937-а и минаха край странна гигантска статуя на Посейдон, Аарън бе като онемял.
- Добре ли си? - попита Кал.
- Не знам - сви рамене Аарън. - Просто бях подготвен да съм Макар. Бях сигурен, че е опасно, и ме беше страх, но разбирах какво се иска от мен. Когато ми даваха разни неща, знаех защо. Бях им длъжник. Сега обаче нямам представа какво значи да си Макар. Вече няма война с Врага и това е чудесно, но какво ще правя...