- Ако знаех кой е, не бих се поколебала да действам - кимна бавно Таркуин.
- Съжаляваме - рече Аарън, - имам предвид, дойдохме да ви го кажем, но наистина съжаляваме. Не биваше да ровим в нещата ви или да влизаме неканени в стаята ви. Не се извинявам, че опитахме да опазим Кал жив, но съжалявам за начина, по който го сторихме.
Тамара кимна. Кал се почувства неловко, задето всички го подкрепят.
Анастасия се усмихна като всички възрастни, щом Аарън задействаше чара си. Преди да отговори обаче, на вратата се почука. Кал, Аарън и Тамара се спогледаха разтревожени.
- Не бойте се - стана Анастасия, - това е четвъртият ни гост, когото поканих да се присъедини към нас.
„Майстор Руфъс? - зачуди се Кал. - Още някой от Асамблеята?"
Но когато Анастасия отвори вратата, на прага стоеше Алма Амдурер. Носеше тъмночервено пончо. Когато влезе, позволи на посрещналата я да затвори вратата зад нея.
- Здравейте, деца - усмихна се Алма. - Анастасия обясни ви ли всичко?
- Още не - отвърна тя и застана зад Алма. Едната в бяло, другата в тъмночервено. Напомниха на Кал за кралиците от „Алиса в Страната на чудесата". - Мислех, че е по-добре ти да го сториш.
Алма ги изгледа с тъмните си очи.
- Предполагам знаете за плановете на Асамблеята да съберат обсебените от Хаоса животни и да се отърват от тях? - попита тя без увъртане.
Кал примигна, чудейки се какво общо има това с Анастасия или с когото и да е от тях тримата.
- Ужасно е! - продума той.
- Добре - усмихна се Алма, - повечето хора не смятат така. Орденът на Безредието обаче е на твоето мнение. Готови сме да направим каквото трябва, за да опазим животните живи.
- Бихме искали да помогнем - предложи Аарън, - но какво можем да направим?
- Знаем къде карат животните в гората - рече Алма. - Нужна ни е помощта на Макар за извеждането им в безопасност от камионите.
Тамара вдигна ръка, възпирайки Аарън и Кал да се запишат доброволци. Очите й бяха като камък.
- Няма начин. Това е прекалено опасно.
Алма изгледа навъсено тримата приятели.
- Ако ви е грижа за Пакостник, трябва да ми помогнете. Това са неговите братя и сестри, потънали в Хаоса. Може би буквално.
- Ако се съгласим да ви помогнем - и да, и аз ще дойда, въпреки че не съм Макар, - ще трябва да направите нещо за нас - рече Тамара.
- Така е честно - усмихна се хитро Анастасия.
- Анастасия ми разказа за проблемите ви - рече Алма, - а и ние подочуваме това-онова. Орденът не е напълно изолиран от света на маговете. Готови сме да ви помогнем да откриете шпионина.
Аарън се изправи.
- Какво ви кара да мислите, че ще го намерите?
- Имаме свидетел, който да разпитаме - отвърна Алма.
- Няма никакви свидетели! - възрази Кал. - Асамблеята не е намерила...
- Дженифър Мацуи - добави спокойно Алма.
Настъпи тишина.
- Тя е мъртва - каза Тамара накрая и така изгледа Алма, сякаш е откачила. -Джен е мъртва.
- Орденът от години изучава магията на Хаоса - започна Алма, - магията, практикувана от Врага на Смъртта. Магията на живота и смъртта. Майстор Лемюъл е намерил начин да разговаря с мъртвите. Можем да поговорим с Дженифър Мацуи и да разберем кой я е нападнал, стига да ни помогнете с обсебените от Хаоса животни.
Кал погледна смаяната Тамара. Аарън бе обнадежден. Той вероятно искаше да намери шпионина повече от всеки друг. Повече дори от самия Кал.
- Добре - рече Кал, - какво точно трябва да направим?
Същата нощ Кал и Тамара излязоха от пещерите да разходят Пакостник. Аарън предложи да ги придружи, но беше очевидно, че не иска - седеше на дивана, завит, и четеше комиксите, които Алистър бе им пратил. Обикновено, когато хората са ядосани, сноват напред-назад, крещят. Аарън обаче се свиваше по свой, още по-притеснителен начин.
- Вината не е твоя, нали знаеш - каза Тамара на Кал, докато Пакостник душеше около храст бурени. Вълкът усещаше, че щом отиде до някое дърво и си свърши работата, ще го приберат, та се мотаеше колкото може повече.
- Знам - въздъхна Кал, - не съм молил да ме раждат. Нито да се прераждам. Или каквото е там.
Тя изсумтя. Нощта бе ясна, звездите грееха ярко, а въздухът не бе така хладен за това време на годината. Тамара дори не носеше яке върху униформата си.
- Не това имах предвид.
Той си пое дълбоко въздух и продължи:
- Струва ми се, че нещо е станало тогава - с Константин и Майстор Джоузеф, дори с Майстор Руфъс и Алистър. Открили са нещо в Магистериума, нещо важно. Виж например Ордена на Безредието. Открили са как да общуват с мъртвите. Това е страхотно. Но като че ли никой не го знае.