- Никой не иска да знае - отбеляза Тамара. - Бас държа, че Асамблеята не иска хората да научат.
- Ами родителите ти - примигна Кал, - те са в Асамблеята.
- Те дори не искаха да разбера за Раван - Тамара вдигна облак прах с върха на ботуша си, - но си прав. Анастасия и Орденът на Безредието са познавали Константин от училище. Тоест са по-наясно от нас със станалото. Много по-наясно.
- Както и как работи магията на Хаоса.
Кал свирна на Пакостник да се прибира.
- Може да знаят нещо и за шпионина.
- Най-великият Макар на нашето поколение - рече Тамара замислено. - Значи някой използва магията на Хаоса в училище. Но още не са го хванали.
- Ще го направят - увери я Кал.
Вятърът се усили и разлюля дърветата, листа се посипаха от тях. Разроши косата на Тамара и отнесе гласовете им надалеч. В миг на раздразнение Кал посочи Магистериума. Двамата сведоха глави и поеха към Портата на мисиите, а Пакостник тичаше подире им.
Тогава влязоха в сумрачните коридори и тесните тунели. Кал не можеше да не усети огромната тежест, която се трупаше върху раменете му колкото по-навътре в пещерите навлизаха. Тежестта да не знае кому да се довери.
В понеделник Майстор Руфъс обяви, че този петък ще има изпитание, в което учениците от Бронзовата година ще се състезават. Беше донесъл пурпурни превръзки за ръка и ги връчи на Тамара, Аарън и Кал. Каза им, че тримата са в един отбор.
Кал изпъшка. Не обичаше изпитанията, не и след като се бе наложило да се борят с уивърни през Желязната година. Когато избяга през Медната година и се върна с главата на Врага на Смъртта, успя да се отърве от няколко изпитания, но сега късметът му изневери. Аарън беше твърде депресиран, задето всички го подозират, или най-малкото не го харесват, и мълчаливо взе превръзката. Кал искаше да му каже, че той самият никога не е бил на почит и не вижда проблем в това, но се притесняваше, че думите му няма да го утешат. Така или иначе, мрачният Аарън не бе склонен на възражения.
- Може ли да ни кажете нещо за изпитанието? - попита Тамара. - Каквото и да е?
- Със сигурност не - поклати глава Майстор Руфъс. - И бездруго ви смятат за невероятни. Ако не се представите добре, ще разочаровате мнозина, включително мен. Очаквам да се справите отлично, без някой да ви подсказва.
Тамара сви рамене и се ухили.
- Не може да ни обвините, че поне опитахме.
Майстор Руфъс я погледна, сякаш да подскаже, че може да го направи, но реши да приключи темата. Започна лекция, чиято цел бе да ги научи какво да правят, когато имат излишна магия и заклинанието стане по-голямо от очакваното. Накратко, то трябва да бъде контролирано.
Всичко, което учеха напоследък, бе свързано с контрол и отговорност. И нищо повече.
Когато се връщаха към стаите, попаднаха на Гуенда, скрита в коридора. Носеше дебел пуловер и джинси, понеже там беше студено. Явно бе ядосана, но като ги зърна, се усмихна. Потърка ръце да се стопли и каза:
- Надявах се да ви видя.
- Какво става? - попита Тамара. Аарън се дръпна назад. Изглеждаше притеснен, сякаш тя ще му се скара и ще го погледне лошо. Но в погледа й се четеше само надежда.
- Трябва да поговоря с вас, момчета - рече тя, - може ли да идем до новата ви стая?
Тримата се спогледаха. Кал съзря собственото си вълнение в очите на приятелите си.
Може би Гуенда знаеше нещо за шпионина. Или подозираше някого.
Отидоха в хола и Кал остави Пакостник да пази на вратата, в случай че някой се опита да влезе. Вълкът прие задачата си изключително сериозно.
- Вижте - започна Гуенда, когато тримата се настаниха на дивана и я загледаха очаквателно, - проблемът е, че...
- Давай, Гуенда - подкани я Тамара, - можеш да ни кажеш всичко.
- Искам да се преместя при вас! - призна Гуенда и тъмната й кожа поаленя. -Знам, че чираците от една група живеят в общи стаи, но проверих и се оказа, че ако искам, може да се сменя. Доколкото ми е известно, имате свободна стая. Просто не издържам повече!
- Не издържаш... кое? - попита Аарън.
- Джаспър и Селия! - извика възмутено Гуенда. - Непрекъснато се гушкат на дивана, мляскат се, лигавят се. Отвратително!
- Кажи им да спрат - рече Кал разочарован. Тамара пък явно бе развеселена.
- Казвам, ама не спират! - отвърна Гуенда. - Раф също им каза. Няма надежда. Никого не слушат. Затова от връзките между чираци в една и съща група нищо не излиза.
- Трябва да попитаме Майстор Руфъс - заяви Аарън, който обичаше такива истории. Пък и беше доволен, че Гуенда предпочита криминалното му минало пред мляскането на Джаспър.
Кал го зяпна. Той харесваше Гуенда, но предвид всичките им планове и кроежи, смяташе, че присъствието й ще им причини неудобства.