Вече чуваше и други звуци - чираци, които викаха от ужас и изненада. Огньовете издаваха звук, сякаш са ги обърнали наопаки, а после се разпадаха в купчинки пепел. Внезапно цялата зала бе станала видима. Кал видя другите ученици, разпръснати по пода. Някои стискаха манерките си, други се оглеждаха уплашени.
Димът на Кал все още висеше във въздуха. Тъмен и криволичещ, сякаш бе набъбнал от погълнатия въздух. Кал се задави и си спомни още нещо, което бе научил в часа по химия. Наистина огънят се нуждаеше от кислород, за да оцелее, но така беше и с хората.
Димът взе да се спуска надолу, нави се, търсейки жертви. Майстор Руфъс тичаше из унищожения лабиринт и крещеше:
- Махни го, Кал! Отърви се от него!
Паникьосан, Кал отново размаха ръка и потърси Хаоса. Опита се да го привлече към себе си. Усети съпротива. Искаше да е свободен и да вилнее. Да го остави на мира. Той протегна ръка с такава сила, че усети пръстите си като извити нокти.
- Върни се!
Внезапно тъмният дим на Хаоса се завихри и се стрелна към земята. Кал извика и видя, че лети към Аарън, който също бе вдигнал ръка. Попадна в дланта му и изчезна.
Майстор Руфъс спря на няколко крачки от Кал. Аарън бавно сведе ръка. Кал видя Тамара, чиито бузи бяха изцапани със сажди. Стоеше с отворена уста. Сред купчините пепел и наплашените ученици, двамата приятели се спогледаха.
По-късно същата нощ Тамара отиде на вечеря в Трапезарията сама. Взе храна за Кал и Аарън - подноси, отрупани с лишеи, гъби, грудки и лилавия пудинг, който Кал толкова харесваше.
- Как беше? - попита Аарън.
- Бива - сви рамене тя. Тамара умееше да лъже добре, затова Кал не я изпускаше от поглед. Беше готов да повярва, че истината е много по-лоша, отколкото признава тя.
- Всички имат въпроси, но нищо повече.
- Какви въпроси? - попита Кал. - Дали съм откачил? Дали не ставам зъл?
- Не бъди параноичен - отвърна Тамара.
- Вероятно мен мислят за откачен - въздъхна Аарън. Странното е, че най-вероятно беше така. Аарън спаси всички, и то от Кал (а това го накара да си спомни списъка с деянията на Черен лорд от миналата година, понеже ако беше избил всички чираци в Бронзовата година, щеше да спечели много точки), но използва магията на Хаоса и сигурно ги бе уплашил.
- Вече сме към края - каза им Тамара, - ще помогнем на Алма, която ще накара Дженифър... признавам и аз не знам точно какво. Но ще разберем кой е убил Дженифър и следователно кой е по петите ти. Затова хапни. Ще ти трябват сили.
- Кой спечели? - попита Кал.
- Какво? - Тамара изглеждаше объркана. - Какво имаш предвид?
- Кой спечели на изпитанието? - повтори Кал. - Кой ще отиде в Галерията? Как избраха победителя? Който е бил най-близо до центъра? Или направо са се отказали?
- Трябва да вървим - каза бавно тя, сякаш се опитваше да изрази съчувствие някому, задето му е съобщила лоша новина, - ти спечели, Кал.
- О! - рече той. Не беше сигурен как да приеме новината. Досега никой не беше го поздравил. Майстор Норт дойде с крясъци над угасналите пламъци, разтърси го за раменете и попита какво си е мислил. Когато обаче Кал му посочи празната манерка с дупка на дъното, изразът на лицето му се промени.
Майстор Руфъс се огледа хладно наоколо, сякаш се чудеше какво да стори с виновника. Кал знаеше какво е чувството, макар да се притесни за миг, когато погледът му се спря на Анастасия.
Понякога, докато гледаше към трапезарията, си мислеше, че не е възможно потенциалният му убиец да се слее с всички останали.
- Тамара е права - каза Аарън и бодна голямо парче лишей,- трябва да отпочинем и да се приготвим за довечера. Вече използвахме достатъчно магия и ми се спи. Иначе ще се строполя, прегърнал някоя обсебена мечка и тя ще ме изяде.
Кал, който спеше, прегърнал обсебен вълк от доста време, се разсмя. После забоде вилица в храната си. Той и Аарън я ометоха за нула време. Вече се чувстваше леко замаян, сякаш в чужда кожа. Спомни си как на Аарън бе му прилошало и бе паднал в несвяст, след като прекали с магията на Хаоса, но никога не се бе чувствал така. Просто стана от масата и легна.
Когато се събуди, увит в чаршафите с все униформата и ботушите, дори не помнеше как е стигнал до леглото. Пред вратата се чуха гласове. Явно вече бяха ги извикали. Стана и отиде до хола.
Алекс седеше на дивана и разговаряше с Тамара. И двамата бяха облечени в черно като нинджи. Кафявата коса на Алекс бе наполовина скрита от тъмна шапка, а Тамара носеше възголям черен пуловер и панталони. Косата й бе сплетена на лъскави плитки, вързани с черни панделки. Алекс й се усмихваше по нов начин, както се усмихваше само на Кимия.