- На три докосваш душата - прошепна на Аарън. - Ти поеми шофьора, а аз ще се погрижа за другия.
Аарън изкриви уста, а Кал се почуди дали няма търпение да пробва заклинанието. Сигурно мислеше и за животните.
Протегна се с магията си и усети душата на мага от Асамблеята. Беше съвсем различно от експеримента на Алма в безопасния Магистериум, където можеше да загуби колкото си ще време. Душата на мага бе хлъзгава, трудно се хващаше, като че се опитваше да му се изплъзне. Почти я виждаше - сребриста, изумителна със сложните си възли. Стрелна ръка, но без каквато и да е деликатност. Усети как магията на Хаоса се свързва по-скоро като плесница, а не като докосване.
Този път не стисна.
Мъжът се строполи. Когато Кал отново фокусира към себе си, видя, че лежи по гръб. Аарън и Тамара се бяха надвесили над него.
- Знаеш ли кой беше това? - попита Тамара. - Кого нокаутира току-що?
Кал поклати глава. Откъде да знае?
- Бащата на Джаспър - рече Тамара.
- Леле.
Кал знаеше, че бащата на Джаспър е в Асамблеята. Видя го на тържеството, когато почина Дженифър. Не му се вярваше, че е забравил. Сега разбра защо всички изглеждаха особено.
- Страхотно. Джаспър ще побеснее!
- Дай пет! - обърна се той към Аарън.
- Толкова си незрял - каза Тамара и му помогна да се изправи. Пакостник излая и опря лапи върху гърдите на Кал. Бащата на Джаспър лежеше кротко на земята. Масленозелената му роба се бе ширнала на асфалта. Беше съвсем обикновен човек с тъмнокафява коса и добре подрязана брада.
Изнесоха тялото на шофьора в канавката встрани от пътя. Кал зяпаше, а Алекс отиде при безжизнения мъж. Левитира го и го премести към асфалта.
Алекс бе видимо изтощен, пребледнял, като че цялата му енергия бе изчерпана.
Кал се огледа наоколо. Къде беше Алма? Не трябваше ли да им помага?
- Ей там е - рече Аарън, сякаш бе прочел мислите му. Алма седеше пред вратата на ремаркето, заключена с верига и огромен катинар. Бялата й коса се развяваше на вятъра. Размахваше ръце и от тях хвърчаха искри. Метална магия. Въздухът миришеше на нажежено желязо.
- О, не - издиша рязко Тамара точно когато катинарът се откърти и вратата зейна. Алма я прихвана отдолу и я завъртя, като че вдигаше решетка.
- Те са тук! - извика и после изпищя. От возилото се спусна глутница обсебени животни - вълци, кучета, невестулки и плъхове, елени и опосуми, дори мечки, огромни животни с многоцветни, въртящи се очи. Пакостник нададе вой.
- Мислех, че ще са в клетки! - викна Алма, когато те се разбягаха във всички посоки. - Бързо! Трябва да ги оградим!
Животните не й обърнаха внимание. Тя хукна подире им, левитира няколко пъти обратно до камиона, но беше трудно хем да ги удържа, хем да ги връща.
- Да ги пратим в бездната - прошепна Аарън.
- Не! - възпротиви се Кал. Не можеше да стори това, макар животните да изглеждаха ужасно. Някои дори идваха към тях. Тримата отстъпиха към вана, който се стори на Кал съвсем малък.
- Бързо - обади се Алекс. Животните се събираха зад него и тичаха из полето, преследвайки се едно друго. Бяха странни и не издаваха звуци като нормалните животни. Кал чу глухо ръмжене, но това беше Пакостник.
- Трябва ни заклинание примка, за да оформим въздуха като ограда около тях.
- Можеш ли да го направиш? - попита Кал.
- Капнал съм - поклати глава Алекс. Наистина изглеждаше зле. Дори бялото на очите му бе посивяло.
- И ние сме така - рече Карън, сочейки себе си и Кал.
- Тамара, ще ти покажа как да го направиш- обърна се към нея Алекс, - не е толкова трудно.
- Ще се справя, дори да е трудно - отвърна тя със стоманен глас. - Само кажи какво се иска от мен.
- Леле - викна Аарън. Нещо профуча покрай него - хлъзгаво и тъмно, с блестящи очи. Опря гръб на вана и издърпа Кал до себе си. Пакостник понечи да се стрелне напред, но Кал веднага го извика. Алекс говореше тихо на Тамара и тя кимаше. В един миг вдигна ръце и взе да ги върти. Не мърдаше пръсти като Алекс. Беше по-скоро като свирене на арфа. Кал предположи, че всеки прави магията различно. Усети как силата излиза от Тамара. Вместо въздух обаче лумна огън, който обгради бягащите животни. Оградата изпука, за да ги прихване, но останалите извън нея се пръснаха - едни към гората, други незнайно къде. Бяха уплашени от огъня, с изцъклени от бяс очи и с оголени зъби.
„Какво ли е да носиш хаос в себе си" - питаше се Кал. Искаше да се протегне и да докосне душите им. Да разбере какво им се е случило. Но нямаше време.