Една лисица се стрелна към шията на Алма и тя я отметна назад. Друга скочи към краката й. Змия се плъзна под вана и изчезна.
- Внимавай! - Алекс издърпа Тамара встрани. Две огромни кафяви мечки блъснаха във вана. Масивните им тела бяха като танкове. Алекс и Тамара тупнаха в прахта, а Кал вдигна ръце да запрати към животните каквото може - огнен откос или черен хаос, вече не бе сигурен. Но беше като да ровиш по дъното на сух кладенец. Ръцете му потръпнаха, ала нищо не се случи.
После едната мечка го връхлетя и с едно движение на лапата го запокити на земята. Кал замаян се извъртя на една страна, а звярът се издигна над него с рев.
Видя как Аарън протяга ръка, но с него стана същото - от пръстите му изскочиха само смътни искри. Нямаше магия.
Кал се пресегна да хване Мири точно когато Пакостник скочи. Челюстите на обсебения от Хаоса вълк се сключиха около врата на мечката и потънаха в гъстата козина. Тя изръмжа. Пакостник се покатери на гърба й, забивайки зъби и нокти в тялото й. Мечката разтърси огромното си туловище и опита да отхвърли вълка, но той не се пусна. Накрая се отърва от Пакостник, който падна със скимтене на земята, и се отдалечи.
Кал скочи на крака. Беше измъкнал Мири. Погледна питомеца си и разбра, че е добре. Аарън бе намерил дебела пръчка и се опитваше да удържи с нея другата мечка. Алекс, който бе скрил Тамара зад вана, тръгна към тях в мига, в който мечката изби пръчката от ръцете на Аарън. Алекс изблъска Аарън си и се завъртя към мечката, протегнал ръце. От дланите му бликна въздушна магия.
Ала мечката не беше обикновено животно. Завъртя очи в червено и оранжево и размаха нокти към Алекс. Той извика и падна на едно коляно. На пуловера му бликна кръв, червена и влажна на лунната светлина. Дълбока рана се бе отворила на рамото му.
- Алекс! - Тамара изскочи от другия край на вана и хукна към тях. Аарън раздвижи ръце, сякаш да се пресегне към магията на Хаоса, но отново нищо.
- Аарън! Дръж! - викна Кал и метна ножа.
Аарън го хвана и завъртя срещу мечката. Кръвта запръска като спрей, когато острието се заби в туловището й. Мечката изрева и присви очи. Точно тогава дойде Тамара. Дланите й горяха в пламъци.
Уплашено от огъня и ножа, животното се втурна да бяга. Но бедата беше сторена. Тамара се бе разсеяла, а огнените огради взеха да се срутват. Обсебените от Хаоса животни се бяха пръснали още по-надалеч, а някои идваха към вана.
Кал закуцука към приятелите. Целият пуловер на Алекс бе окървавен. Чу се ужасеният вик на Тамара. Момчето видя как Аарън поглежда към ръцете си, но в тях нямаше магия. Всички бяха изтощени до крайност. Нямаше какво да сторят, а животните настъпваха.
„Не е точно така" - прошепна глас в съзнанието на Кал. Имаше какво да направи. Спомни си обсебените на гроба на Врага. Бяха го послушали, понеже душата му ги бе сътворила.
„Трябва да ги овладея - рече си Кал. - Да направя нещо."
Душата му бе създала и тези същества.
- Ей, вие! - викна той. Гласът му бе слаб и несигурен. - Всички вие! Спрете!
Животните не спряха. Кал преглътна мъчително. Не биваше да се плаши.
Всички бяха в опасност. Дори бащата на Джаспър, който лежеше беззащитен в канавката. Кал се надяваше да са го стъпкали стотиците обсебени от Хаоса катерици.
Пое дълбоко дъх и се пресегна към душата си. Душата, обитавала друго тяло, преди да се пресели в неговото. Тяло, което бе бръкнало в Хаоса и го бе вселило в тези създания.
- Чуйте ме! - извика той. - Обсебени! Знаете кой съм аз!
Животните замръзнаха. Кал също. Чу туптенето на собственото си сърце. Дали щеше да подейства?
- Обсебени! - повтори той. - Върнете се в камиона! Сторете каквото ви се казва!
Заповедта заеча във въздуха и след като той млъкна. Думите отекнаха и в неговата глава. С крайчеца на очите си видя тъмни петна. Животните се движеха. Някои се обръщаха, за да тръгнат в същата посока. Ала погледът на Кал се замъгли. Пресегна се към Аарън, но магията на приятеля му бе толкова слаба, че не успя да го намери. Без Аарън се чувстваше ужасно сам. Напълно отчаян, се предаде и потъна в нищото.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Калъм се събуди със стон. Беше в болницата. Майстор Руфъс разговаряше с някого - вероятно с Майстор Амарант. Тя носеше змии на раменете си, но беше превъзходен лечител.
- Не допусках, че изпитанието ще го изтощи толкова. Ще се оправи ли? -попита Руфъс.
- Добре е, но е изнемощял - отвърна тя. - И двете момчета използват магията си по този начин и едновременно... Не бива да им позволявате да си бъдат противотежест. Какво ще стане, ако стигнат твърде далеч?