- Но той не би го направил - възрази Кал, - никога не би я изоставил.
- Може да я следва - предположи Аарън. - По-умен е от обикновен вълк.
- Вероятно е точно така - каза Алекс, - не бой се, Калъм. Ще хванем онзи тип.
Ала Кал не беше уплашен. Огледа се за Пакостник. Ако вълкът беше с Тамара, със сигурност щяха да се измъкнат. Тамара и Пакостник бяха опасна комбина.
- Каза, че е възрастен, нали? - попита Кал, без да обръща внимание на презрителната забележка на Алекс. Беше по-голям, та мислеше, че знае повече от него.
Кал се опита да си спомни откъде бяха тръгнали. Оставиха Анастасия и Алма с обсебената от Хаоса Дженифър. Нямаше как да е някоя от двете жени. Те си имаха достатъчно грижи. Кой друг се е държал странно? Майстор Лемюъл? Кал не беше го виждал от година. Не биваше да го подозира само защото не се разбираха.
- Може ли да е маг от Асамблеята? - попита той. - Но защо ще отвлича Тамара?
След миг отговорът се появи неканен в ума му.
За да ме подмами да изляза от Магистериума.
- Да помислим - каза Алекс - кой би могъл да го направи освен някой, който иска да те нарани?
- Значи отиваме към капан - отвърна Аарън, - трябва да сме много внимателни и тихи. Който и да е, знае, че идваме. Сигурно нарочно се е показал, та да го видиш. Ще направиш ли трика, за да станем невидими?
- Добра идея - каза Алекс и завъртя ръце. Въздухът се завихри около тях и вдигна листата във въздуха.
Кал се намръщи. В това имаше мисъл. Шпионинът, отвлякъл Тамара, нарочно бе постъпил така, че Алекс да ги извика и да напуснат Магистериума. Но нещо не беше наред. Откъде шпионинът да знае, че тъкмо той ще ги извика, а не Майсторите?
Откъде изобщо знаеше, че Алекс ще е там?
Трябваше да има отговор. Който и да е шпионинът, бе сигурен, че ако отвлече Тамара и Пакостник, ще изкара Аарън и Кал от Магистериума. Че те ще потърсят приятелката си.
Да, но можеше да помъкнат всички магове от Магистериума със себе си.
Кал не долавяше знак за магически заряд, изстрелян отвън. Беше тъмно, разбира се, но дори в мрака не усещаше издайническите миризми на озон и изгоряло дърво.
Погледна Алекс и свъси вежди. Вече бяха далеч от Магистериума. Ставаше все по-тъмно. Обграждаха ги дървета и не виждаше лицето на Алекс.
- Това е пътят към Ордена на Безредието - рече Аарън и прекъсна все по-тревожните мисли на Кал, - но е изоставен. Алма каза, че е трябвало да напуснат, щом Асамблеята е започнала да събира животните.
- Може би там я държи шпионинът - Алекс звучеше развълнуван, но не от голямото приключение или от страх за Тамара. В гласа му се долови нетърпение, а това никак не се понрави на Кал.
Гората бе странно опустяла без обсебените животни, сякаш липсата им отекваше във въздуха. От време на време се обаждаше сова. Вятърът духаше откъм гърба и ги буташе напред. Кал забави крачка.
Алекс беше негов приятел. Още в началото се държеше мило с него, нищо че Кал бе едно сърдито хлапе, а той - умен и готин с безброй приятели. По-късно, когато Камия разби сърцето му, си поприказваха. Явно го харесваше.
Алекс обаче имаше достъп до много места. Той бе асистент на Майстор Руфъс. Какво му пречи да вземе манерката на Кал и да я продупчи. Или пък да намери материала за гривните, с които отваряха вратата на хола. Да го използва, за да скрие Скелмис в спалнята на Кал. Дали Анастасия го бе взела в залата с елементалите? Беше възможно. Все пак той бе доведеният й син. Щеше ли да забележи, ако се е измъкнал за малко? Преди година Алекс му довери, че маговете са решили да убият Алистър, макар Майстор Руфъс да отрече.
Но защо му бе нужно да прави всичко това? Кал погледна безизразното му лице, докато вървяха в бледия мрак. Почти бяха стигнали селото на Ордена. Кал виждаше голямото сечище, силуетите на колибите.
Спомни си последните думи на Дженифър: „Кимия, стой настрана от него".
Но с кого бе Кимия на тържеството? От кого трябваше да се пази?
От приятелите си? От гаджето си?
От Алекс.
Нямаше смисъл в това. И все пак. Нещо го притесняваше още като видя Алекс пред вратата им. Задъхан, паникьосан, с кръв по синята риза.
Синя риза. Мозъкът на Кал се размърда. Скъсаната снимка. Дрю стоеше с Майстор Джоузеф и с още някой със синя риза на черни ивици по раменете.
- Студено ми е - каза внезапно Кал. - Ще ми услужиш ли с връхната си дреха, Алекс?
Алекс го погледна смутен. Аарън също бе объркан. Кал не беше от хората, които заемат дрехи от други. Но Алекс я свали и я подаде на Кал.
Кал спря на място. Синята риза на Алекс имаше две черни ивици на раменете.
Другите две момчета спряха и го загледаха. Аарън бе изпълнен с тревога.