Алекс изглеждаше спокоен.
- Алекс - попита Кал съвсем кротко, - откъде познаваше Дрю?
- Какво ти пука? - вдигна бавно глава Алекс. - Нали го уби.
Аарън спря на място. Вятърът се завихри през клоните на дърветата около тях.
- Защо каза това? - погледна той Кал, а после и Алекс. - Какво става?
- Алекс е шпионинът - отвърна Кал. Почувства се кух.
Алекс тръгна към Кал. Аарън вдигна ръка да му попречи да приближи.
- Махни се от Кал! - предупреди той. - Аз съм Макар, Алекс. Мога да те нараня.
Но Алекс не му обърна внимание.
- Дрю ми беше като брат - заяви той. - Майстор Джоузеф ме привлече за каузата през Медната година. Трябваше му талантлив въздушен маг. Нямаше по-талантлив от мен. Докато се появихте вие.
Кал пое рязко въздух.
- Татко беше стар - продължи Алекс, - почти не забеляза, че отивам в Магистериума. Джоузеф стана мой баща. С Дрю ни обучаваше заедно. Даваше ни допълнителни уроци. Затова станах толкова добър и Руфъс ме взе за чирак. Джоузеф се смя от сърце, като му казах.
Красивото лице на Алекс се изкриви в зловеща усмивка.
- Анастасия заблудих по-трудно. Но и тя се хвана на номера с добрия доведен син. Беше твърде заета да покаже, че й пука за татко, та да я е грижа за мен.
Очите му пламнаха.
- В това време Джоузеф ме научи на всичко. Каза ми истината за Врага на Смъртта. Каза ми истината за теб.
- Значи през цялото време си знаел кой съм? - попита Кал.
Алекс сякаш не го чу.
- Знаеш ли колко си неблагодарен? - попита той. - Джоузеф се тревожи повече за теб, отколкото за всеки друг. И двамата обладавате сила, но ти, Кал, си специален. Знаеш ли какво е да си специален? Имаш ли представа от какво се отказваш?
- Ако е да съм като теб - отвърна Кал, - не искам.
Лицето на Алекс се сгърчи. Аарън вдигна ръка в защита и в дланта му блесна пламък. В този момент сенките в гората сякаш се взривиха. Изскочиха мъже с черни дрехи и черни маски на лицата. Яки ръце сграбчиха Кал и Аарън.
- Откарайте ги до селото - нареди Алекс.
Блъснаха Кал напред и той залитна. Нямаше представа кой го държи в плен. Не бяха обсебени от Хаоса. Алекс не можеше да ги владее.
Или... най-великият Макар на поколението!
Не, ако Алекс владееше Хаоса, щеше да се похвали. Но, изглежда, нямаше нужда да си свързан с Хаоса, за да си Черен лорд.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Кал понечи да се измъкне от хватката на хората, които го държаха, но не успя. Бяха прекалено силни. Опита да призове пламъци в ръцете си, ала щом пусна искри, някой го удари по тила и той изгуби концентрация. Пламъците угаснаха.
След миг бе запокитен в тревата насред изоставеното село на Ордена на Безредието. Празните сгради изглеждаха зловещи на фона на лунната светлина. Наоколо бе пълно с торби и храна. Гореше малък огън.
Алекс не работеше сам. Маскираните мъже, които и да бяха, явно очакваха да ги призове.
Кал се извърна на една страна и потърси с поглед Аарън. Той също лежеше на тревата. Масивна маскирана фигура го притискаше с ботуша си в гърба. Кал опита да стане, но някой го блъсна обратно на земята.
- Нека станат - каза Алекс. Кал с мъка се изправи. Алекс приближи. Огромна медна ръкавица покриваше дясната му ръка чак до лакътя.
Алкахеста. Убиецът на Макари.
Кал го бе използвал, за да унищожи тялото на Константин Мадън. Дори не си представяше какво би сторил на жив човек. Щеше да изтръгне Хаоса от душата му и да го използва, за да го разкъса отвътре. С Аарън щеше да стане същото.
- Страх ли те е, Макарче? - Алекс размърда металните пръсти на Алкахеста и се изсмя. Кал стрелна с поглед Аарън, коленичил зад него. В русата му коса имаше сламки, но иначе не беше зле.
Слава богу!
Но още бе рано да благодари.
„Накарай Алекс да говори - помисли си Кал. - Не му позволявай да млъкне. Не се паникьосвай. Не го оставяй да нарани Аарън."
- Тамара? - извика той. - Какво й причини? Къде е тя?
Алекс се изсмя по-силно.
- Наистина си глупак. Нямам представа къде е Тамара. Не съм се занимавал с нея, нито съм я отвлякъл. За какво ми е? Просто ви казах, че съм го направил, и вие се вързахте. Предполагам, че и тя, и тъпият ти вълк спят. Сигурно ще й е мъчно, като се събуди и разбере какво ви се е случило.
- Майстор Джоузеф ли ти каза да вземеш Алкахеста? - попита Аарън.
Алекс отметна глава, ала този път смехът му прозвуча неискрено.
- Той не знае нищо. Откраднах Алкахеста и оставих илюзия на негово място. Няма да трае вечно, но достатъчно, та да ми свърши работа. Откакто ме обучава, не спира да говори за теб - внезапно изръмжа той, - как великият Константин ще се върне. Как трябва да се подготвим. Невероятният Константин Мадън, толкова важен, че се наложи Дрю да си проправи път до Магистериума и да се прави, че не ме познава. И всичко това заради теб. Какво разочарование!