— Е, хайде, остави я до след погребението, качвай се само сегиз-тогиз да й занесеш, каквото й трябва. Щом видиш, че е по-добре, кажи ми.»
Кати стояла горе две седмици, както ми каза Зила. Последната я спохождала два пъти на ден, готова да бъде много по-дружелюбна, обаче опитите й да се държи по-любезно били гордо и незабавно отблъсквани.
Хийтклиф се качил веднага да й покаже завещанието на Линтон, който завещавал на баща си цялото си движимо имущество, както и това, което някога е било нейно. Нещастникът бил заплашен или подлъган да извърши това през едноседмичното й отсъствие, когато умря чичо му. Със земите той не можеше да се разпорежда, понеже беше непълнолетен. Обаче господин Хийтклиф предяви и запази правата на жена му, както и своите. Във всеки случай предполагаше, че Катрин, останала без средства и без приятели, не може на законно основание да оспори неговото владение.
«Никой не се приближи до вратата й освен мене, с това едничко изключение — каза Зила, — и никой не се осведомяваше за нея. За първи път тя слезе долу в хола един неделен следобед. Когато й занесох обеда, тя извика, че не можела вече да търпи студа; тогава й казах, че господарят ще отива в „Тръшкрос Грейндж“, а няма защо да не слиза заради Ърншоу и мене. И тъй, щом чу да се отдалечава конят на Хийтклиф, тя се появи, облечена в черно, с вчесани зад ушите руси къдрици, скромна като квакерка. Тя не можеше да ги разреши.
Джоузеф и аз обикновено отиваме в параклиса в неделя. (Черквата, както знаете, няма свещеник сега — обясни госпожа Дийн, — а параклис наричат черквицата в Гимъртън, методистка ли е или баптиска, не зная.) Джоузеф отиде — продължи Зила, — но аз сметнах, че е редно да остана у дома. За младите винаги е по-добре да има някой по-възрастен да ги наглежда, пък и Хертън, колкото и да е свенлив, не е образец на добро държане. Казах му, че съвсем не е изключено братовчедка му да поседи с нас. А понеже е свикнала да се зачита неделният ден, няма да сбърка, докато тя е при нас, да остави своите пушки и юзди, с които се занимаваше в къщи. Той се изчерви, като чу новината, и погледна ръцете и дрехите си. Веднага прибра китовата мас и барута. Разбрах, че се канеше да й прави компания, а по държането му се досетих, че иска да има приличен вид. Разсмях се, както не бих си позволила да се смея пред господаря, предложих му, ако иска, да му помогна и го закачих за смущението му. Той се разсърди и започна да псува.
— Госпожо Дийн — продължи Зила, като забеляза, че не одобрявам държането й, — вие може да смятате, че младата ви господарка е много изтънчена за господин Хертън, и може да сте права, но да си призная, много ми се ще да видя носа й не чак толкова вирнат. И за какво й е сега цялата ученост и изисканост? Тя е бедна като нас двете, даже и по-бедна, бас държа. Вие пестите, пък и аз слагам нещичко настрана.»
Хертън позволил на Зила да му помогне и тя успяла с ласкателства да възвърне доброто му настроение. И тъй, когато Катрин влязла, според разказа на икономката, той почти не си спомнял за предишните й оскърбления и се помъчил да й бъде приятен.
«Госпожата влезе ледено студена и надменна като княгиня. Аз станах и й отстъпих креслото си. Но не, тя гордо пренебрегна моята любезност. Ърншоу също стана и я покани да седне на пейката близо до огъня. Каза й, че сигурно много е изгладняла.
— Гладна съм цял месец и повече — отговори тя, влагайки в тези думи колкото се може повече презрение.
Тя си взе един стол и го сложи на разстояние от двама ни. Поседя така, докато се стопли, след това започна да се оглежда и откри няколко книги в бюфета. Начаса скочи и протегна ръка да ги стигне, но те бяха твърде високо. Като понаблюдава известно време усилията й, нейният братовчед най-после събра смелост да й помогне. Тя подложи полата си, а той я напълни с първите книги, които успя да досегне.
Това беше голяма крачка напред за момчето. Тя не му благодари, но все пак той се чувствуваше поласкан, че е приела помощта му, и се реши да застане зад нея, докато тя разглеждаше книгите, а дори и да се наведе и да посочи нещо, което беше привлякло вниманието му на някоя от старите картини. Не го обезсърчи дори и дръзкият начин, по който тя дръпна страницата изпод пръста му. Той се задоволи да стои малко по-назад и да гледа нея вместо книгата. Катрин продължаваше да чете или да търси нещо за четене. Момчето постепенно съсредоточи цялото си внимание върху гъстите й свилени къдри. Той не можеше да види лицето й, а и тя не можеше да го види. И може би, без напълно да съзнава какво прави, притеглен като дете от пламъка на свещ, накрая посегна да ги пипне. Хертън протегна ръка и нежно погали една къдрица, сякаш беше птичка. Нож във врата й да бе забил, тя нямаше да се обърне тъй рязко, нито да се нахвърли по-свирепо срещу него.