— Хей, капитане! Можем ли вече да го вдигнем? — попита санитарят от моргата.
— Капитане? — повтори мъжът, след като не получи отговор.
— Питай проклетото ФБР — отвърна капитанът.
— Ако капитанът и хората му са свършили, направете каквото трябва — каза Кол.
— Аха… ще докарам количката. — Вратата се затвори.
— Благодаря — каза Кол на капитана. — Ще си сътрудничим като…
— Тук ли ще останете?
— Не. Трябва да… Мисля, че нашият престъпник вече е…
— Ха, мислите! Аз пък мисля, че следващия път, когато дойдете в града, ще ви застрелям. — Капитанът излезе и остави Кол да мисли над думите му сам пред буквите на огледалото.
Ванс ги видя, докато самолетът му се носеше по пистата за излитане: четири лимузини и три патрула с въртящи се червени светлини. Спряха до частния самолет, изтеглен назад от терминала.
„Гледай: ето я черната кучка, допряла ръка до хълбока си. Пистолета ти го няма, скъпа. Ето го и него! Неясно петно се шмугна в чартърния частен самолет. О, божичко, ти го пазиш, нали, мила?“
Самолетът под Ванс се разтърси.
„Отново съм невидим. Полетът ще е кратък, мога да остана невидим.
Я! Далтън, това си ти — и ти влизаш в онзи самолет! Добро момче, никога не се отдалечаваш от Човека. Ще те науча аз тебе.“
Самолетът на Ванс зарева по пистата. Той се отпусна на седалката и едва сподави смеха си. „Честит свети Валентин!“ Сряда, беше сряда. Исус бе убит в петък.
58.
Късно следобед същата сряда Ник седеше в заседателната стая в секретната квартира и гледаше четири имена и адресите, написани на жълтия лист на бележника му — четирима мъже, които бяха излетели от Лексингтън, с адреси или самоличности, смятани за подозрителни от армията агенти, спешно вкарана в действие от Кол. Ник гледаше имената, гледаше и ръцете си на масата до жълтия бележник. Ръцете му трепереха.
„Почини си, мисли за нещо друго, започни отново освежен. Мисли за добрите времена.“ Ник си спомни жена си — как го караше да се смее, калейдоскоп от върволица обикновени дни, замръзнал образ на самия него, току-що завърнал се от поредното местопрестъпление, където беше командвал той, до нейното болнично легло, безпомощно седящ часове наред, докато ракът я поглъщаше. Двамата заедно бяха решавали кръстословици, ребуси и…
„Първият, който умря, беше Крис“…
Четирите имена го гледаха от жълтия лист.
Кол, Сали и другите агенти разговаряха по телефона, проучваха доклади. Моливът на Ник бясно започна да драска по листа.
— Той използва името Лий Лоудъс! — извика Ник.
— Какво? — попита Кол.
Стаята потъна в тишина.
— Лий Лоудъс е човек без описание с пощенска кутия в Чикаго вместо адрес, който вчера е хванал самолет от Лексингтън за Балтимор! — отвърна детективът. — Той е Кърт Ванс!
— Как…
— Лоудъс е анаграма на „Осуалд“ — Лий Харви Осуалд.
Кол зяпна партньора си.
— Повярвай ми — каза Ник. — Сигурен съм.
— Не може да е вярно — отвърна Кол. — Покрили сме и двете вашингтонски летища.
— Той го е предполагал. Но от Балтимор може да вземе влак, автобус, да наеме кола… по дяволите, може едва ли не да стигне пеш.
— Телефонираха от Петия етаж — рече Кол. — Не разполагаме с повече хора. Всички са на двойно дежурство, включили сме и Агенцията за контрол на наркотиците, маршалите… — Кол се замисли, премигна и попита: — Лий Харви Осуалд?
Ник разтри пулсиращото си чело.
— Нашето момче не просто бяга от нас. Той ни надиграва. Присмива ни се. За него това е… триумфален шедьовър. И е влязъл в смъртоносната си зона.
— Как така никой в Кентъки не го е забелязал?
— Не знам — отвърна Ник. — Фарън ще ни позволи ли да го затворим?
— Странно е, че точно ти го предлагаш. Вчера той ми каза, че никой повече няма да го пъхне в затвора, най-малко някакъв гадняр, който иска да го убие, или предател, който иска да го спре.
— И все още нямаме никаква представа кой може да е това — продължи Кол. — Нито пък кого се предполага, че Ванс трябва да убие после, както пише в имейла.
— Може да е поредната заблуда, за да ни отклонят — рече Ник.
Инспекторът поклати глава.
— Никой не е знаел, че ще засечем имейла.
— Чикагската полиция ни прати записите на убитата проститутка — каза Ник. — Кърт Ванс я е избрал. Навярно можем да разберем защо…